Делото за "абсолютния престъпник" катастрофира и на втора инстанция

Тоталният провал на прокуратурата и МВР в опита им да докажат даването на подкуп от 20 000 евро на следователя Петьо Петров от бившия военен министър Николай Цонев с посредничеството на съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов, бе потвърден и на втора инстанция. Решението на Софийския апелативен съд (САС) е постановено на 14 февруари от състав с председател Спас Иванчев и членове Милена Панева и Калинка Георгиева, съобщиха от съда в понеделник. От мотивите на САС, изложени подробно на 57 страници, става ясно, че те поддържат особено критичните аргументи към разследващите, които имаше съдия Иван Коев от Софийския градски съд (СГС). Иванчев, Панева и Георгиева обаче отправят и някои забележки към изводите на първоинстанционния съд. Сериозно внимание е отделено на показанията и цялостното поведение на основния свидетел – следователят Петров, известен с прозвището Пепи Еврото. Както Градският съд, така и Апелативният на практика приема, че при разследването на случая през март и април 2010 г. са налице данни, че Петров е извършил именно провокация към подкуп, което прокуратурата категорично отричаше по време на цялото дело. Нещо повече, от САС посочват, че Петров "преднамерено и злонамерено е създал предпоставки за реализиране на цялата верига от събития за достигане евентуално до даване на подкуп и приемане на посредничество като е манипулирал, убеждавал, съветвал, обещавал". Провокация към подкуп "Редът в човешкото общество в съвременния свят не би трябвало да се постига с неморални, а още по-малко с незаконни действия. Действащата понастоящем в България правна уредба предвижда възможности за симулиране на престъпно поведение, които са легализирани и се ползват за разкриване на престъпления. Сред тези форми обаче провокацията към подкуп не фигурира. Различно би било положението, ако провокацията към подкуп бе уредена в закона като специално разузнавателно средство, подчинено на съответния режим, включващ предварително съдебно разрешение след упражнен строг контрол за наличие на основания и предпоставки за разрешаването и прилагането му и ако бе реализирана от служител под прикритие", заключва САС. Магистратите добавят още, че "толерирането на подобни похвати на разкриване и доказване на престъпления не би могло да работи за затвърждаване на уважението към закона и авторитета на правозащитните органи, за утвърждаване на доверието на обществото в тях и на вярата му в тяхната сила и справедливост". В мотивите личи и сериозно съмнение към достоверността на голяма част от показанията на Петров пред първоинстанционния съд, като се отбелязва, че сред разказаните от него факти по делото има моменти, които могат да бъдат определени като "полуистини". "В обобщение за показанията на свидетеля Петров, дадени пред съда, може да се каже, че съдържат компонент на вярно възпроизвеждане на информация и такъв на сведения със съмнителна достоверност. Не налага друг извод фактът на представените по делото като веществени доказателства 200-еврови банкноти, тъй като е неясен начинът, по който те са се оказали сред материалите по делото. Убеждението на прокурора относно съдържанието на плика, който свидетелят Петров е получил в нотариалната кантора от подсъдимия Попов не е достатъчно, тъй като не е източник на доказателства. Важни са фактите. А фактите по делото, касаещи се до въпросния момент от събитията, показват единствено и само информационен хаос, ориентирането в който е невъзможно на базата на представените от органите на досъдебното производство данни относно плика, който Петров е получил от подсъдимия Попов на 1 април, пликът, който този свидетел е предал доброволно в същия ден в сградата на НСлС и пликът, който е бил предоставен в хода на разследването за експертно криминалистично изследване", приема Апелативният съд. Именно този момент бе пространно разгледан от защитата на тримата подсъдими в заключителните пледоарии на първа инстанция, като бе посочено, че върху въпросния плик липсва отпечатък от ръката на Попов. Самият той пък твърдеше, че в него имало стари банкноти извън обращение, тъй като искал да се подиграе със следователя и никога не е имал намерение да посредничи в корупционна схема. Липса на уличаващи показания "Никой от разпитаните по делото свидетели не потвърждава по пряк или косвен начин съобщеното от свидетеля Попов. Настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с мнението на първостепенния съд, че показанията на тези свидетели заслужават доверие, доколкото притежават нужните качествени характеристики, показателни за истинно възпроизвеждане на събитията и фактите, които са им станали известни и в чието съществуване са убедени. Никой от тези свидетели не твърди да му е станало известно по един или друг начин намерение на подсъдимия Николай Цонев или негово желание да въздейства върху следовател по делото "Странджа-2", за да си спечели предразположението му и разследването да бъде водено в негова полза. Никой от свидетелите не съобщава подсъдимият Ц. да е търсел начини и средства, за да достигне до някого от следователите, водещи разследването по посоченото дело. Никой от тези свидетели не съобщава за това Цонев да е търсел пари, да е предавал пари, било на Тенчо Попов или на някой друг, при това предназначени за следователя Петьо Петров, никой от тези свидетели не споменава в процесния период да е имало комуникация между тези двама подсъдими и/или с подсъдимия Сантиров, да е осъществявал посредничество между тях, да е получавал и/или да е предавал от някого и на някого от тях пари и/или плик като този, в който свидетелят Петров твърди, че е била инкриминираната по делото сума или пък други вещи, които да е възможно да се свържат с разследваните събития", аргументира се САС. Заради въпросния "информационен хаос" около предаването на плика и неговото предполагаемо съдържание, апелативните съдии дори допускат възможността, че този момент от делото може да е бил плод на тотална манипулация от страна на разследващите с цел да бъдат компрометирани подсъдимите. "При неяснотата по този въпрос, обоснована по-горе в настоящото изложение, няма как да се изключи възможността за манипулации с този плик, а ако такава възможност съществува, тя не е изключена и по отношение на съдържанието на този плик. Възможността органите на МВР и досъдебното производство да са предоставили сума от 20 000 евро, за да се постигне преднамерено злепоставяне на подсъдимите, не е особено логична, но на базата на наличните доказателства не може да бъде обосновано изключена, още повече, че точно толкова нелогична е и възможността Николай Цонев да приеме да се раздели с немалка парична сума, независимо дали от 50 000 или от 20 000 евро, просто защото тази сума е била поискана от някого под претекст да му бъдат спестени неясно какви точно бъдещи неблагополучия по следствено дело. Точно толкова нелогично е и подсъдимият Тенчо Попов да приеме да се раздели с немалка по размер парична сума , за да осигури бъдещ процесуален комфорт на някой друг, в това число и на Николай Цонев, с когото обвинението не е доказало да са го свързвали родствени, приятелски или основани на друга база, но достатъчно близки или достатъчно стимулиращи отношения, които да го накарат да предприеме активност като инкриминираната в настоящия случай. Неопровергани остават при това положение твърденията на подсъдимия Тенчо Попов, изложени пред съда, че е дал на свидетеля Петров извадени от обръщение банкноти. А ако това е било така, то предметът на деянието би бил негоден, а самото деяние не би било съставомерно и от обективна, и от субективна страна", се казва още в мотивите към второинстанционното решение. Неясна обвинителна стратегия Магистратите приемат още, че "сериозна неяснота в собствената на обвинението юридическа концепция прозира от дейността на прокурорите по частично прекратяване на наказателното производство срещу Николай Цонев и Тенчо Попов за периода до 01.04.2010 г. и същевременно претенцията им тези двама подсъдими да са били подпомогнати в дейността си от подсъдимия Сантиров, чиято активност обвинението е приело, че е реализирана в периода от 12.03.2010 г. до 01.04.2010 г." Става въпрос за това, че Софийската градска прокуратура се отказа от поддържането на обвинението за предлагане на подкуп още преди делото да бе стигнало до съда. Така изглеждаше необяснимо точно какво е престъплението на Сантиров при положение, че според разследващите неговата роля е била именно в посредничество при предлагането на рушвета, а не в неговото физическо предоставяне, каквото бе обвинението, поддържано пред съда. "Колкото до възможността подсъдимия Сантиров да носи отговорност по чл. 305а НК, т.е. за посредничество за подкуп, установените по делото факти показват, че този подсъдим, знаейки амбицията на Петьо Петров като следовател по конкретно дело да получи подкуп от избрано от него лице, което би могло да има връзка с разследваните по това дело събития, се е наел да направи възможно реализирането й като е свързал Петров с подсъдимия Тенчо Попов, уреждайки среща между двамата, а преди това и предавайки на подсъдимия Тенчо Попов желанието на Петров и намеренията му да води разследването в благоприятна за Николай Цонев насока срещу определена парична сума, а след това и предоставяйки на всеки от двамата телефонния номер на другия, за да улесни директната комуникация между двамата. Всичко това обаче е реализирано в особените условия на провокация към подкуп, осъществена от свидетеля Петров. Изводът на първостепенния съд в тази насока е напълно верен", категоричен е Апелативният съд. С други думи, съдиите Иванчев, Панева и Георгиева са на мнение, че разследващите тотално са "минирали" възможностите да докажат вина на някого от подсъдимите, като са допуснали множество нарушения на регламента за използване на специални разузнавателни средства (СРС), а междувременно основният свидетел е извършил и забранената от закона провокация към подкуп. "Прави впечатление, че изложението на свидетеля Петров относно собственото му поведение при срещите му с подсъдимите Сантиров и Попов и особено при тези от 17 и 18 март са схематични и твърде бедни на информация. Признава обаче, че е имало предварително разработен от органите на МВР и ДАНС план и стратегия за начина, по който е трябвало да протичат срещите му с подсъдимите и за начина, по който самият той е трябвало да се държи при тези срещи, но настоява, че не е изпълнявал указания на екипа от ДАНС, с който е работел по операцията. Въпреки това признава, че усилията на екипа са били ориентирани към това нещата да не изглеждат като провокация към подкуп: "Това е основното, което се обсъждаше – всяка фраза дали не води към провокация към подкуп." Ако обаче действителните инициатори на събитията са били тримата подсъдими, както твърди обвинението, неяснота възниква относно причините да се полагат нарочни усилия от страна на служителите на ДАНС и на свидетеля Попов в определена насока, вместо да бъдат оставени подсъдимите сами да реализират активността и намеренията си. Настоящият състав не оспорва допустимостта на оказването на психологическо въздействие върху контролираните лица в рамките на такава една операция, за да се улесни провеждането на самата операция, за да се улесни разкриването и доказването на разследваното престъпление чрез уговорки, например за промяна на времето, на мястото или на други условия на събитията. Но това въздействие не може да стимулира към престъпление. А от показанията на свидетеля Петров и описаните от него собствени действия при срещите му с подсъдимите Попов и Сантиров става ясно, че на съвещанията в ДАНС практически са били набелязвани стратегии, които да способстват извършването на престъпление от страна на подсъдимите като същевременно са били полагани нарочни усилия за преодоляване на възможностите за установяване на провокацията", аргументира се още САС. Втората инстанция обаче не пести критики и към Градския съд, визирайки изводите му по отношение на негодността на СРС-тата по делото. По същество апелативните съдии споделят мнението на първата инстанция, че нарушенията на разследващите по този въпрос действително са лишили съда от възможността да използва тези доказателства. Отбелязват обаче, че Иван Коев от Градския съд недопустимо ги е изключил като негодни, но същевременно се е позовал на части от тях. Ролята на Роман Василев Сред гафовете на прокуратурата и в частност на бившия вече зам.-градски прокурор на София Роман Василев бе заобикалянето на подсъдността при искането на СРС-та – по отношение на Сантиров и Цонев, те бяха поискани от Бургаския апелативен съд, въпреки липсата на такава необходимост. По отношение на Попов пък разследващите ги бяха поискали от тогавашния окръжен съдия на Пловдив и настоящ главен прокурор Сотир Цацаров, с аргумента, че службите имали информация, че Попов ще извърши престъпление на територията на Пловдив. По време на делото бе установено, че такива данни никога не са постъпвали в МВР или ДАНС. "Неоспорим е фактът, че в искането, адресирано до председателя на Окръжен съд-Пловдив е бил изложен фалшив аргумент – "постъпила допълнителна информация, че Тенчо Попов се явява основен посредник за осъществяването на корупционната схема като поема ангажимент лично да получи средствата и да ги предостави на територията на Пловдив". От получените по делото в хода на първоинстанционното му разглеждане отговори от ДАНС и СДОТО става ясно, че такава информация в посочените служби не е постъпвала. Не фигурира и сред останалите материали по делото източник макар и на индикация за съществувала вероятност част от разследваните събития да се развият на територията на друго населено място, извън София, в т.ч. и на територията на Пловдив. Във връзка с възраженията в протеста, че е възможно зам.-градският прокурор да е разполагал с устна информация за такива обстоятелства следва да се отбележи, че чрез енигматични внушения не е възможно нито да бъде обяснен, нито да бъде оправдан фактът на пълното отсъствие на данни за това да е било възможно събитията или фрагменти от тях да се случат на територията на Пловдив. Евентуалното съществуване в нечии представи на факти, без да е ясна вероятната им основателност, не фигурира сред обстоятелствата по чл. 173, ал. 2 НПК", заявява САС. Изводът на съда е поредно доказателство за това, че Роман Василев на практика е изготвил документ с невярно съдържание, за което Mediapool неведнъж писа. Този факт обаче така и не провокира ръководството на прокуратурата да му потърси отговорност. Нещо повече – въпреки че дори Цацаров призна м.г., че в този случай е бил подведен от Роман Василев, експресна проверка с участието на анонимни агенти на ДАНС свали от него всички съмнения, тъй като от службата бяха потвърдили, че са му дали подобна информация. С което на практика признаха, че са излъгали съда, съобщавайки му, че такива данни не е имало. Корупционното дело "Цонев, Сантиров и Попов" ще се запомни още и с "крилата" реплика на Роман Василев към Цонев при ареста му във Военна болница: "Г-н Цонев, обвинен сте в престъпление корупционно... Тъй като сте абсолютен престъпник, колеги...като за всеки престъпник, долу на земята!" Заради нея той бе наказан с порицание от Висшия съдебен съвет и си направо отвод по делото. Решението на Апелативния съд по казуса не е окончателно и може да бъде протестирано от прокуратурата пред Върховния касационен съд.

Прочети цялата новина

Свързани новини: