Децата – герои на времето и на киното

Формулата, която предложи журито на 64-ото Берлинале при разпределението по континенти на 7-те сребърни и 1 златна мечки, e 4:2:2. Четири бяха наградите за Азия (три за Китай и една за Япония), две за Западна Европа (по една за Франция и Германия) и две - за САЩ.

Подобна математика може да е спорна, когато става въпрос за изкуство, но тя представя реално съотношението на силите в съвременната киноиндустрия. Китай все още не е най-голямата филмова сила, но темповете, с които огромната държава всяка година увеличава производството, броя на киносалоните, зрителите и реализираните приходи, неизбежно ще я направят №1 скоро. Огромният пазар на азиатския гигант е мечта за всеки производител на стоки за масова употреба и филмовата политика на всички големи кинематографии е насочена към завладяването му. В този смисъл присъждането на „Златна мечка“ на китайски филм („Черни въглища, тънък лед“), към която се добавят наградата за изпълнителя на главната роля в същия филм, и отличието за високо творческо постижение на оператора на „Сляп масаж“ (вторият от трите китайски участници в конкурса) са безспорно признание за разцвета на киното в тази страна. В същото време това е жест на доброжелателност и призив към властите в нея да допуснат по-свободно световното арт кино до киноекраните си.  

Освен геополитическите сметки журито очерта и някои свои тематични и стилови приоритети. Берлинале винаги е бил политически фестивал - в смисъла на кинофорум, на който се акцентира върху най-болезнените проблеми на съвременното общество. Не е толкова важно филмите да предлагат решения, ако достатъчно отчетливо и художествено убедително формулират въпросите на нашето време. Днес политиката се идентифицира на първо място с кървави военни противопоставяния и масови улични протести, но това е видимата страна. Всъщност всички тези болезнени събития се подготвят, зареждат, набират енергия от наглед дребни конфликти, които се разиграват далече от камерите и са скрити често зад стените на най-обикновени домове. Никое друго съвременно изкуство не е пригодено по-добре от киното да извади на показ тези ежедневни истории, но и да очертае техните проекции в най-важните проблеми на съвременността.

Семейните истории тази година представяха една объркана и плашеща действителност, разкрита през погледа на децата, в която те са главните герои. Почти половината от филмите в конкурсната програма имаха за главни действащи лица подрастващи. В немския „Джак“ 10-годишен малчуган трябва да отменя вечно отсъстващата си майка в грижите за дома и по-малкото си братче. Подобна е проблематиката и във филма на бившата носителка на „Златна мечка“ Клаудия Льоса „Високо“, който разказва за самотна майка, отглеждаща сина си сред канадската пустош. В „Носенето на кръста“ (носител на наградата за най-добър сценарий) 14-годишната Мария от южногерманско село се разкъсва между изкушенията пред съвременния тийнейджър и строгото католическо възпитание, наложено от майка й...

Най-цялостно и художествено убедително тази тема беше разгърната в американския филм „Юношество“ на Ричард Линклейтър, отличен като най-добър режисьор. Той е познат на филмовата публика с трилогията си „Преди изгрев“, „Преди залез“ и „Преди полунощ“ (с Жули Делпи и Итън Хоук), в които разглежда близо 20-годишните отношения на интернационална съвременна двойка - от първото младежко влюбване до кризите на средната възраст. В новия си филм той проследява израстването на едно тексаско момче от първи клас до постъпването в колежа. А заедно с това разкрива отношенията в типичното вече за западния свят семейство, състоящо се от самотна майка с едно-две деца и баща, който е най-добрият им приятел, но живее далече от тях. Феноменалното във филма на Линклейтър е, че е сниман в продължение на 12 години с едни и същи актьори за по 3-4  дни на година. Този експериментален подход, съчетан с отказа от свръхдраматични събития и предпоставени сюжетни обрати, придава на „Юношество“ завладяваща автентичност. Макар че акцентира  върху личностното развитие на героите, филмът деликатно проследява и процесите в американската политическа действителност - от атаките на 11 септември през войната в Ирак до преизбирането на Барак Обама. Но и модерната технологична революция - от разноцветните компютри на Apple до I-phone и Facebook.

Съчетаване на прийоми, характерни за популярното, с похвати от арт киното е другата основна стилистична линия, очертана от филми на тазгодишното Берлинале. Този микс е разработен до съвършенство в творбите на братя Коен, Тарантино и Стивън Содърбърг... На фестивалния екран в Берлин той бе изразен още при откриването - в „Гранд Будапеща хотел“ (отличен с Голямата награда на журито), съчетал класически жанрове с меланхолия и културен песимизъм. Откриваме го и в норвежката екшън комедия „По реда на изчезване“,  в модернизирания китайски уестърн „Ничия земя“, в гръцкия екшън-трилър за благороден наемен убиец „Стратос“. 

От същата „порода“ е и носителят на „Златна мечка“ - „Черни въглища, тънък лед“, съвременен детективски „ноар“ за бивш полицай, преследващ сериен убиец.
Най-оспорваните отличия бяха две: за изпълнителката на главната роля в японския „Малката къща“ и на Ален Рене - за новаторство в развитието на киноезика. Японската камерна драма, която се развива на фона на Втората световна война, беше най-традиционният и старомоден филм на фестивала, а актьорското изпълнение в него отстъпваше на по-голямата част от екранните превъплъщения в другите филми. Нелепо е да се нарече незаслужена една награда за жив класик на съвременното кино като 92-годишния Ален Рене. Истината обаче налага да отбележим, че неговият най-нов филм „Да обичаш, да пееш и да пиеш“ е несъвършена вариация на шедьовъра му „Смокинг/Но смокинг“, който завладя Берлинале преди около 20 г.

В крайна сметка тези награди отразяват един възможен възглед към фестивалната селекция на Берлинале 2014 и тенденциите в съвременното кино. Последната дума обаче винаги имат публиката и всеки отделен зрител сам по себе си. 

НАГАРАДИТЕ НА БЕРЛИНАЛЕ 2014

Златна мечка на 64-ия кинофестивал Берлинале получи китайската криминална драма "Черни въглища, тънък лед" ("Black Coal, Thin Ice") на китайския режисьор Дяо Инан. Китайският актьор Ляо Фан бе удостоен със Сребърна мечка за ролята си на бивше ченге в същия филм.

Кадър от най-добрия филм на Берлинале  "Черни въглища, тънък лед" с Ляо Фан

Специалната награда на журито на Берлинале грабна американецът Уес Андерсън за филма "Грандхотел Будапеща" (The Grand Budapest Hotel), в който са описани приключенията на портиера на голям хотел между двете световни войни. Тази награда се смята за второто най-престижно отличие след Златната мечка за най-добър филм.

Специалната награда на журито за "Хотел Гранд Будапеща"

Сребърна мечка бе присъдена на американския режисьор Ричард Линклейтър за филма "Юношество" ("Boyhood") . Лентата е снимана за 39 дни в продължение на 12 години и разказва за две момчета, които се справят с трудностите като деца на разведени родители. Във филма участват Итън Хоук и Патриша Аркет, както и новата звезда Елар Колтрейн. Филмът покори както критиците, така и берлинската публика.

"Детство" със "Сребърна мечка" за режисура

Сребърна мечка за най-добра актриса получи японката Хару Куроки за ролята й на дискретна камериерка в Токио по време на войната във филма на Йоджи Ямада "Малката къща" (Чийсай Оучи) .

Хару Куроки бе отличена като най-добра актриса

Германците Анна и Дитрих Брюгеман, брат и сестра, бяха отличени за най-добър сценарий за филмовата драма "Кръстопът" (Kreuzweg").

Германският "Кръстопът" бе награден за най-добър сценарий.

Китайският оператор Цзян Цзън бе удостоен за драмата "Сляп масаж" (Blind Massage).

Прочети цялата новина

Свързани новини: