Жерар Местрайе: Европа се провали три пъти в енергийната област

Реформиране на въглеродния пазар, спиране на помощите за зрелите възобновяеми енергийни източници - време е Европа да определи последователна енергийна политика, ако иска отново да се превърне в конкурентен участник в един променящ се сектор.

 

За няколко години светът на енергетиката се разцепи на три блока, всеки от които напредва с много различен ритъм. На първо място бурноразвиващият се свят се нуждае от енергия, която просто да съпътства растежа. Всички бурноразвиващи се страни имат задължението да увеличават всяка година енергийните си ресурси и капацитета си за производство на електроенергия, без които експанзията им механично би се забавила. До 2030 г. 90% от новите енергийни мощности, които ще бъдат създадени в света, ще се намират извън държавите от ОИСР.

 

Вторият блок е Северна Америка, където революцията на шистовия газ е реалност, която смущава конкуренцията в енергийната област. От това следва изключително бърза промяна на източниците за производство на енергия – газът елиминира въглищата при производството на електроенергия, но също и петрола и дизела в транспорта, най-вече при камионите, локомотивите, корабите. Тъй като този газ е много евтин, електрическата енергия също става много евтина, а цената на изоставените въглища рязко намалява не само в САЩ, а навсякъде в света.

 

Третият блок е Европа. Противно на всеобщото мнение германските централи, които бяха спрени, бяха замрели още преди катастрофата във Фукушима, а другите ще бъдат затворени по-рано от планираното. Без да го забелязваме, Европа е на път да преживее много по-дълбока газова революция, отколкото останалата част от света. Революция, която няма нищо общо с катастрофата във Фукушима и революцията на шистовия газ в САЩ. Това е революцията на четирите Д.

 

На първо място дерегулацията. Искаха да приложат в енергийния сектор проста рецепта, според която конкуренцията, либерализацията, дерегулацията щяха да намалят цените, както се случи например при телекомите. В действителност европейските пазари се отвориха, с изключение на Франция, но цените не намаляха, защото техническите основи на енергийния сектор са много по-различни от тези в другите промишлени сектори като транспорта и преноса на писма.

 

Второто Д е децентрализацията, която стана възможна благодарение на възобновяемите енергийни източници. Основната характеристика на възобновяемите енергии е тяхната миниатюризация. След Втората световна война енергийният сектор се изгради върху големи производствени единици. Днес наблюдаваме обратното. Една електрическа централа е 1000 мегавата, един ветропарк е 2-3 мегавата, а един соларен панел е с още 1000 пъти по-малък капацитет. Така че мощността на производствените единици беше намалена един милион пъти. Тази миниатюризация прави възможна децентрализацията.

 

Освен това отношението на потребителя към енергията се променя дълбоко. Преди той беше сравнително безразличен към тези въпроси, като се задоволяваше само да включва уредите си, без да си задава въпроса за цената на енергията или за произхода й. Сега той се превръща в участник, иска да знае как е била произведена тази енергия, иска да промени потреблението й, да договори цената й, понякога дори самият той да произведе електрическата си енергия. Тук идва моето трето Д – дигитализацията. Наблюдаваме конвергенция между цифровите и енергийните технологии. Утре всеки ще може да управлява собственото си потребление благодарение на прихващачи и микропроцесори. Добре дошли в света на `smart home` (умния дом – бел. ред.). Представете си какво може да даде това на една сграда или завод. Управлението на потреблението на енергия е истинска революция. Ние сме в самото начало на тази революция, но потенциалът е значителен. Тези три първи Д, дерегулация, децентрализация и дигитализация са съпътствани от още едно, четвърто, а именно упадък (declin на френски език – бел. ред.). Живяхме в един сектор, който регистрираше непрекъснат растеж от 60 години – трайно повишаване на потреблението на газ и на електроенергия. От 2008 г. се наблюдава точно обратното. Енергийният сектор се свива заради кризата, разбира се, но също и заради напредъка в областта на енергийната ефективност. Така че в Европа, за разлика от САЩ, ние преминахме от един стар свят към един нов. Това е структурна трансформация.

 

Газът няма да е енергията, която ще заличи всички останали. Би било твърде опростенческо да мислим така. Това, което се случва в САЩ в момента, не е приложимо другаде. Ако цената на газа отвъд океана е толкова ниска, това до голяма степен се дължи на факта, че днес този газ не може да се изнася. Не очаквам Европа да бъде залята от доставки на американски газ и смятам, че САЩ биха изнасяли приоритетно за Азия. Това ще допринесе за сближаването на цените, но няма да създаде единен световен газов пазар. Той ще остане много регионализиран.

 

Европа се е провалила три пъти в енергийната област. Първият провал е в областта на конкурентоспособността. Цените на енергията нарастват на континента, докато в САЩ намаляват. Създава се следният парадокс – цената на електроенергията на едро в Европа намаля наполовина за пет години, впрочем тя никога не е била по-ниска, докато за потребителите никога не е била по-висока. (+17% за четири години). Този провал води до тежки последици за европейската индустрия, защото нито цената на работната ръка, нито тази на енергията са конкурентни в международен план.

 

Вторият провал е в областта на сигурността на доставките. Поради елиминирането на въглищата от енергийния микс в САЩ тази суровина се изнася много евтино в Европа. Поради това въглищата постепенно заменят природния газ в производството на електроенергия противно на това, което се случва отвъд океана. Тъй като вече има излишък на пазара заради некоординираното и силно субсидирано развитие на възобновяемите енергийни източници, сме длъжни да затворим десетки топлоцентрали. За десетте най-големи енергийни компании в Европа като GDF Suez, германската E. ON, испанската Ибердрола и италианската Енел, над 50 000 мегавата производствена мощност, равняващи се на 50 ядрени централи, днес са спрени. Тези централи се използват най-често в периоди на голямо търсене. В случай на силен и продължителен студ сигурността на доставките може да се наруши, защото нито ядрената енергия, нито възобновяемите енергии могат да отговорят на този пик на търсенето.

 

Третият провал е климатът. Европа субсидира масово възобновяемите енергийни източници, за да отговори приоритетно на климатични изисквания. Впрочем, въглеродните емисии в енергийния сектор нарастват в Европа, най-вече в Германия и Великобритания. И това при положение, че въглеродният пазар не функционира. Цената на въглеродния диоксид дотолкова се срина, че вече не насърчава електрическите компании да намаляват емисиите си.

 

Ние предлагаме три неща. Първо, реформиране на въглеродния пазар, за да се намали значително цената му. Второ, искаме спиране на субсидиите за зрелите възобновяеми източници като ветропарковете на сушата например. Трето, искаме създаването на европейско равнище на механизъм, който позволява обезщетение за централите, които сме длъжни да спрем. Не съм против субсидиите, когато трябва да помогнем за изследването на търсените технологии – ветропаркове в морето, умните електроразпределителни мрежи, съхраняването на енергия, улавянето и съхраняването на въглерод...Зрелите технологии като фотоволтаиците вече нямат нужда от държавни субсидии.

 

Не вярвам в тревожните предупреждения, че цената на енергията, най-вече на електрическата енергия, ще нарасне рязко в идните години. Впрочем, тя намалява в САЩ. Имаме пред себе си 250 години потребление благодарение на неконвенционалния газ, който може да дойде.

Прочети цялата новина

Свързани новини: