Може ли Западът да сведе до минимум риска от Иран с ядрено оръжие

Ройтерс

Когато световните сили започнат преговорите с Иран тази седмица за окончателно споразумение по ядрения им спор, основният въпрос за Запада ще е как да се направи така, че Техеран да се откаже от достатъчно ядрени дейности, за да е сигурно, че няма да може скоро да се сдобие с атомна бомба.

Ако се увенчаят с успех, преговорите може да сложат край на десетилетие на враждебност между Запада и Ислямската република и да предотвратят избухването на нова война в Близкия изток.

Заради дълбоко вкорененото недоверие и огромната разлика в очакванията между двете страни опитите за споразумение може би все още са обречени - американският президент Барак Обама оцени шансовете за успех на не повече от 50 процента. Според някои това е оптимистична прогноза.

Но и двете страни казват, че има политическа воля да се постигне споразумение, което може да се превърне в исторически компромис с потенциално много по-големи геополитически и икономически измерения.

Иран притежава едни от най-големите залежи на петрол и газ в света, а с 80-милионното си население представлява един до голяма степен все още неразкрит пазар с огромен потенциал за чуждестранния бизнес.

Западните правителства като че ли се отказват от идеята, залегнала в основата на поредица резолюции на Съвета за сигурност на ООН от 2006 г. Иран да замрази една от най-спорните страни на програмата си - обогатяването на уран.

В личен разговор дипломати признават, че ядрената дейност на Иран, за която западни държави се опасяват, че може да цели развитието на способност за производство на атомни бомби, вече е напреднала прекалено много, за да бъде склонен Техеран да я премахне напълно.

Но макар и да може да се позволи на Иран да запази ограничен капацитет за обогатяване, Западът ще иска гаранции, така че всеки опит за създаване на атомна бомба да отнеме достатъчно дълго време, за да бъде разкрит и спрян, евентуално с военни действия. Иран твърди, че ядрената му програма е изцяло мирна.

КЛЮЧОВИЯТ ВЪПРОС

“Ключовият въпрос за нас е какъв времеви хоризонт за пробив можем да приемем”, заяви пожелал анонимност дипломат от единия от преговорните екипи на шестте световни сили.

Удължаването на това “време за пробив” според експерти и дипломати значи, че Иран трябва да ограничи обогатяването на уран до концентрация с ниска степен на делене, да спре използваните за тази цел огромен брой центрофуги, да ограничи ядрените изследвания и да се подложи на щателен мониторинг от инспектори на ООН.

Преди започващите утре във Виена преговори президентът Хасан Рохани предизвикателно заяви, че мирните ядрени изследвания ще продължат “вечно”.

Техеран иска прекратяване на санкциите, които съсипаха икономиката му - в основната си част забрани на САЩ и ЕС върху продажбите му на петрол. Западните държави не са готови така бързо да се откажат от този лост за влияние.

“Те ще започнат тези преговори от доста раздалечени позиции”, заяви миналия месец Робърт Айнхорн, бивш служител на държавния департамент на САЩ, занимавал се с Иран.

“Но за да бъде приемливо за САЩ, за известно време Иран ще трябва да разполага със силно ограничен капацитет за обогатяване”.

Преговорите, чийто кординатор е върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън, целят да надградят над споразумението от ноември, според което Техеран се съгласи да спре част от най-чувствителните си дейности за период от шест месеца в замяна на скромно облекчаване на санкциите.

Замисълът на тази договорка, която стана възможна с ...

Свързани новини: