До министър-председателя на Р България

г-н Пламен Орешарски

 Становище на Национална асоциация “Българско Черноморие”

Невъзможност за приемане на ОУП по разпоредбите на ЗУТ

Процедурата по Глава седма, Раздел III Създаване, обявяване и одобряване на устройствени планове от ЗУТ е необжалваема (решение на ВАС №543/15.01.2014г.). Законодателят е преценил, че изработването и приемането на ОУП е вид философия на развитието на дадена община. За да се избегнат различни видове интереси, той е упълномощил кмета и общинския съвет, като изразители на интересите на местната общност, и министерството на регионалното развитие и министерството на инвестиционното проектиране като изразители на общодържавната политика, да извършат процедурата по Глава Седма, Раздел III от ЗУТ. Без да дава възможност на еднолични, лобистки или недоброжелателни интереси да влияят върху процеса по Глава Седма, Раздел III от ЗУТ.  Този до тук справедлив процес е нарушен от разпоредбата на чл.125, ал. 7 от ЗУТ : „Заданието по ал. 1 се внася в Министерството на околната среда и водите или в съответната регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на приложимите процедури по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Екологичната оценка е част от устройствения план.” Тази разпоредба задължава ОУП да притежава екологична оценка. Тази ЕО по разпоредбите на ЗООС и ЗБР е обжалваема от сдружения с нестопанска цел, юридически лица, частни лица, държавни институции и др.

Това на практика може да доведе до практическото неприемане на какъвто и да е ОУП, защото третираната материя в ЗООС и ЗБР е природата като цяло – постоянно променяща състоянието си, което значи, че по време на обжалване на една ЕО, страната обжалваща оценката, може да поиска нова ЕО, поради промяна на статуса на природата.  Тази огромна пробойна в ЗУТ може да доведе до икономически регрес в общините и превръщането им в резервати.

Предложения:

Спешна промяна на законодателството, така че разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗУТ да се счита за елемент от Глава седма, Раздел III от ЗУТ и да попада под действието на решение на ВАС №543/15.01.2014г.

А именно екологични оценки отнасящи се за приемане на нови или изменение на ОУП да не могат да бъдат обжалвани.

Така процеса на приемане или изменение на ОУП, който е обществено значим процес, няма може да бъде шиканиран, да се използва за лични надобществените интереси или за извличане на партийни дивиденти.

Неясноти  в ЗУЧК водещи до блокиране на икономическото развитие

ЗУЧК не е съобразен със спецификата на бреговата линия на нашето Черноморие и разположените на нея населени места. Населени места разложени на малки полуострови като Несебър, Поморие, Черноморец, Созопол и др. са ощетени от разпоредбите на чл. 9, регламентиращ охранителни зони „А” и „Б” и чл. 10 оказващ забраните в тези охранителни зони.

ЗУЧК не дава възможност да се отчита динамиката на промяната на бреговата линия следствие от взаимодействието между море и суша. Не отчитането на тази динамика води до това, че части от територии са завзети от морето, но по документи се водят, че съществуват. Отделно от това неясен остава статута на териториите граничещи с територии отнети от морето. Въпросът е дали тези граничещи територии преминават от зона „Б” в зона „А” или не.

Неясен е и критерия за нанасяне на зона „А” и зона „Б” в кадастралните карти. Промяната на бреговата линия и ширината на плажовете реално постоянно изместват границите на зона „А” и зона „Б”. Това води до конфликти при проектиране и издаване на строителни разрешения.

Антиконституционна е и разпоредбата на параграф 4 от ЗУЧК, която казва, че действащи ОУП трябва до 2 години да бъдат променени във връзка с разпоредбите на ЗУЧК относно охранителни зони „А” и „Б” и ограниченията наложени от тях.

В пряк смисъл това е закон с обратно действие. Това поражда невъзможност черноморските общини да правят реални интегрирани планове за управление. От друга страна нито един инвеститор не би си вложил парите там, където не се знае какво ще настъпи на следващия ден.

Предложения:

1. Детайлно да се направи оценка на бреговата линия.

2. Да се документират изнесените по-горе примери.

3. На базата на подробен анализ да се променят текстовете на чл. 9 от ЗУЧК, така че да са дискриминационни спрямо съседни урбанизирани територии.

Несъответствия на законодателствата на Р България като цяло

В ЕС има наложена практика за изработване на оценка на въздействие на законодателството върху човека и оценка за въздействие между различните закони и нормативни актове. Тези оценки са основополагащи за законодателството в развитите европейски страни. В България на тази тема не се говори.

Предложения:

Спешно да се започне процес за изготвяне доклади за оценка за въздействието  на  законите и подзаконови нормативни актове.

Къде свършва опазването на околната среда и къде започват реалните икономически загуби за страната и унищожаването на генофонда на българската нация ?

ЗООС и ЗБР са основните два закона, които регламентират опазване на околната среда. Но те са и основните два закона, чрез които стотици милиони евро захранват т. нар. природозащитни сдружения с нестопанска цел, същите които изработиха тези два закона.  Европейската Директива на Съвета за запазване на природните местообитания и дивата флора и фауна умишлено не е транспонирана в цялост в ЗБР.

Пример: процедурата за обявяване на защитени зони никъде не е спазено изискването на чл.2 ал.3 от Директивата: „Мерките взети въз основа на настоящата Директива, взимат предвид икономическите, обществените и културните изисквания, както и регионалните и местни особености.”

Пропуск в българското законодателство е дефинирането на „научна информация”. Този термин е основополагащ в стартиране на процедура по защитени зони по ЗБР в Директивата в чл.4 ал.1: „Въз основа на критериите, установени в Приложение III, и съответната научна информация, всяка държава-членка предлага списък…”

Липсата на формулировка в законодателството на израза „научна информация” позволява на изпълнителната власт в лицето на МОСВ и съдебната власт да приема информация от сдружения с нестопанска цел или фирми работещи в сектора екология като научна информация.  Част от мотиви на определение № 572 София, 01/16/2014 Върховният административен съд на Република България: „…за приемане на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна на основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 60, ал. 1 от АПК. Решението е обнародвано в брой 97/08.11.2013 г. на Държавен вестник. Списъците, одобрени с поднормативния административен акт са базирани единствено на научната информация в документациите по чл. 8, ал. 1 и на целите по чл. 4 от закона…” Като прибавим към това и факта, че цялата процедура по обявяване на защитени зони не подлежи на съдебен контрол – определение на ВАС № 572 01/16/2014: „…При изложената законова регламентация в ЗБР се налага изводът, че оспореното решение на МС е само част от сложния фактически състав по определяне на защитени зони, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол…” се стига до извода, че в биологичните закони е заложена порочност, която може да се използва и се използва против повишаването жизнения стандарт на човека.

Предложения:

1. Спешна промяна на ЗБР, която да доведе до транспониране на чл.2, ал.3 от Директивата в ЗБР.

2.  След провеждане на консултации с БАН приемане в законодателството на дефиниция за „научна информация”.

3. Изготвяне на съвместен доклад включващ министерство на финансите, министерство на икономиката и енергетиката, министерството на околната среда и водите, министерството на регионалното развитие и министерството на инвестиционното проектиране.. Докладът да отговори на следните въпроси:

• Колко процента от териториите, попадащи в зона „НАТУРА 2000”, са частна собственост, общинска собственост и държавна собственост?
• Как реално влияят ограниченията, наложени на територии, попадащи в зона „НАТУРА 2000”, върху бюджета на Р България?
• Как реално влияят ограниченията, наложени на територии, попадащи в зона „НАТУРА 2000”, на безработицата?
• Как реално влияят ограниченията, наложени на територии, попадащи в зона „НАТУРА 2000”, на демографията?
• Колко трябва да бъдат реалните директни плащания за обезщетение на собственици на земи, попаднали по ограничителни режими в зона „НАТУРА 2000”?

 С уважение: Димитър Канариев
Председател на УС