Още една несебърска икона стана обект на поклоничество

През 2012 г. кметът на Община Несебър дари икона на „Св.Богородица-Владетелка на живота” на президента на Гърция Каралос Папуляс. Тя достигна до президентския кабинет чрез културното дружество в Неа Месемврия, където живеят преселници от Несебър.

В края на 2013 и друга несебърска икона-на „Св. Богородица-Врата Небесна” вече e обект  на поклонничество в базиликата на храма „Св. Благовещение” в израелския град Назарет.  

Иконата в базиликата на храма „Св.Благовещение” в Назарет е пренесена от София от поклонническа група, включваща католици и православни,водена от Христо Пройков-апостолически екзарх и председател на Епископската конференция на Католическата църква в България.

Изображението носи името „Св.Богородица-Врата небесна“ като негов прототип е икона от Месемврия, любима на Анджело Джудзепе Ронкали – апостолически делегат на Ватикана в България през периода 1925-1934.

По време на едно от посещенията си в Месемврия,виждайки иконата на Св.Богородица в несебърската църква, той така се прехласва, че си поръчва репродукция от нея, която го придружава през целия му живот. Покрай иконата Ронкали се влюбва в Несебър до степен да поиска аудиенция при папа Пий ХІІ пред когото заявява желанието си за промяна на архиепископската си титла. Получавайки папското благоволение, в прощалното си слово при напускането на страната ни на 25.12.1934 Ронкали заявява:

„Аз измолих Светия Отец да мога да изменя Архиепископското си название с това на един китен кът, същински бисер на България: Месемврия. От сега нататък аз ще нося титлата не Ареополски, а Месемврийски архиепископ”.

След избирането му за папа под името Йоан ХХІІІ през 1958, Светият отец посещава базиликата на храма „Св.Богородица” в Назарет, издигнат върху къщата на Светата Дева,където ангел Гавраил й съобщава благата вест: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога,и ето ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния.“

В тази базилика-идея и желание на папа Йоан XXIII, но построена след неговата смърт, се утвърждава традицията да бъдат осветявани и поставяни мозаечни икони на Богородица, изработени от страни от почти целия свят.

Идеята за тези икони се заражда отпреди близо 50 години. През този период в базиликата са експонирани икони на Св.Богородица от: Австралия, Англия, Аржентина, Бразилия, Венецуела, Германия, Гърция, Еквадор, Индия, Индонезия, Испания, Италия, Ливан, Камерун, Канада, Китай, Корея, Мексико, Полша, Португалия, Русия, САЩ, Сингапур, Словакия, Сомалия, Тайланд, Франция, Украйна, Унгария.

След две годишна  кореспонденция с настоятеля на Францисканската общност при базиликата на Благовещението в Назарет отец Бустос се изясняват условията и задължителните размери на иконата. Нейната изработка е дело на художника Стоян Карагеоргиев. Изображението е мозайка с размери 200 х 70 см в класически византийски стил и технология.

Самата икона на Богородица от Несебър, осъществена в тази мозайка, носи в себе си икуменичен момент. Тя е в източен стил, приет от християните в България като традиция, и същевременно-поставена в католическата базилика. Групата на поклонниците, съставена от православни и католици-както духовници,така и миряни допълнително придава икуменичен характер на поклонничеството и дарението.

Иконата от мозайка е осветена в 10 ч. на 17 декември 2013  и вече е редом до иконите от Франция и Етиопия, съвсем близо да входа на базиликата, от дясната страна на статуята на Богородица в двора на черквата.

По този начин Несебър отново представя България-този път с икона на „Св.Богородица  - Врата небесна” с надпис: „Майко Божия, моли се за нас”. Всичко това би било немислимо без специалното отношение на монсеньор Ронкали към България, респективно към Несебър, в качеството му на Апостолически делегат в страната ни, а впоследствие и като папа Йоан ХХІІІ.В това отношение няма как да не отчете приноса му към изхранването на децата на бежанците в Несебър от Източна и Беломорска Тракия и Егейска Македония.

Ронкали не обича да афишира приноса си в това отношение, но справка в периодичния печат от онова време показва, че именно благодарение на неговата настойчивост от Св.Престол първоначално са осигурени 500 000 лв в началото на 1926, а в края на годината още 1 000 000 лв за обществените трапезарии в Несебър. Този принос бе потвърден по време и на двете научни конференции, организирани от Института по Балканистика с център по тракология към БАН през м.г., които бяха посветени на живота и делото на Йоан ХХІІІ.

Отчитайки приноса на Ронкали към Несебър преди време Общинският съвет в Несебър взе решение улицата започвайки от портата на Стария град към Морска гара да носи неговото име.

Специалната сърдечна връзка на Йоан ХХІІІ към  България и Несебър олицетворена с иконата на Св.Богородица – Врата Несебесна в Назарет с течение на времето ще се превърне от само себе си в обект на поклонение.

Папа Франциск, наричан в медиите „новият Ронкали” вече издаде декрет за канонизирането Йоан ХХІІІ заедно с Йоан-Павел II, процедурата за което ще се състои на 27 април във Ватикана.

Повече от година обаче от Националния институт за недвижимо културно наследство в София бавят процедурата по искането на Община Несебър за определяне на място за монтиране на паметен знак в чест на човека изрекал на 25.12.1934 думите: „От днес ще се наричам Архиехиепископ Месемврийски”.

                                                                                                   Максим МОМЧИЛОВ

Прочети цялата новина

Свързани новини: