Сапарева баня – малък модел на красива България

 Сапарева баня е eдин малък модел на красива България. Това е написано на официалната страница на общината. Факт е, че ръката на твореца е била твърда щедра – уникалната и дива природа на Рила, величието на връх Кабул и кристалните рилски езера, атрактивните пешеходни маршрути, курортното селище Паничище с модерни почивни бази. Тук са още горещите минерални извори и емблемата на града – гейзер с температура 103 °С.

Богатото културно-историческо наследство – неолитното селище Кременик, античната Германея, средновековните църкви и манастири само допълват картината.

Общината е разположена в Югозападна България на 750 м надморска височина, непосредствено под северните склонове на Рила. Общата й територия е 180,8 кв. км с население 9000 жители в пет селища -  град Сапарева баня, селата Сапарево, Овчарци, Ресилово и курорта Паничище. Транспортните връзки и географското разположение на общината са много благоприятни за развитието на туризма. А местната власт прави всичко възможно, за да превърне Сапарева баня в модерен курорт. Изгражда водопроводи, ремонтира улици, строи музей и кани инвеститори, като им гарантира сигурност и бърза възвръщаемост на вложените средства.

Кметът Сашо Иванов: Предлагаме на инвеститорите прекрасна природа, развита инфраструктура и сигурност

Г-н Иванов, направихте ударен старт на 2014 г. с първата копка на проекта за изграждане на модерен център за рехабилитация. Кои са приоритетните общински проекти в областта на инфраструктурата?

Центърът за рехабилитация „Преображение“ е изключително важен за нас, защото той ще предостави нови работни места за населението на общината. Осен това ще има и голям икономически ефект за целия регион, както по отношение на привличането на туристи, така и на инвеститори. Сигурен съм, че по този проект всичко ще бъде изпълнено в сроковете, които са гарантирани от руския фонд „Закон, справедливост и милосърдие“.

Сред другите приоритетни общински обекти ще отбележа реконструкцията на пътя от Сапарева баня до Паничище, който е изключително натоварен през лятото. Тази година ще го завършим изцяло. През 2005 г. направихме най-тежкия участък в района на скалите, след това този от курорта до хижа „Пионерска“, през 2009 г. – още един и сега последния, който междувременно сериозно се увреди. Радостното е, че за него спечелихме проект по мярка 321 на Програмата да развитие на селските райони. Стойността му е 5,5 млн. лв. и съм доволен, че най-после пътуването до началната станция на лифта ще е безпроблемно.

Друг акцент в програмата и в бюджета е канализацията за селата Овчарци и Сапарево. Миналата година успяхме да завършим напълно отводнителната система на Ресилово с проект за 7 млн. лв. по ПРСР. В Овчарци тя е готова на 80% и затова възнамеряваме да заложим собствени приходи и да кандидатстваме пред ПУДООС.

Имаме подписан договор за финансиране с Националния доверителен екофонд за реконструкция на топлопреносната мрежа в Сапарева баня. Инсталацията, с която отопляваме общинските постройки, я направихме през 2000 г. Тогава свързахме общинската сграда, пристройката към нея, двете училища, читалището и детската градина. За 13 години обаче тя се амортизира и сега е много важно да я подменим. Предстои съгласуване с ­ПУДООС и се надявам напролет да изберем изпълнител, а строителството да започне през лятото.

Докъде стигнахте с проекта за музей в центъра?

Вече имаме подписан договор с ПРСР и предстои да бъде избран изпълнител. Ще строим съвсем нова сграда за етнографски и археологически музей в центъра на Сапарева баня.

Имаме контракти и избрани изпълнители и за две екопътеки. Проектът е озаглавен „По пътя на светците“. Първата е от черквата в с. Сапарево до манастира „Свети Архангел“ и параклиса „Света Троица“, който е високо в планината. Другата е надграждане на един проект по ФАР от 2005 г. от Сапарева баня до бившия ресторант „Валявица”. Идеята е да се продължи до Паничище по р. Валявица. Това е част от трасето на европейското първенство по планинско бягане.

А каква е съдбата на бившия ресторант, сградата пустее и се руши отдавна…

Тя е продадена от туристическото дружество на софийска фирма, която започна да я събаря и спря. В момента искат да реализират по-мащабен проект и са в процедура по преотреждане на терена. Така че и там ще има работа за строителите. Процедурите обаче са бавни и тежки…

Може ли съществуващата ВиК мрежа да поеме очаквания туристически поток с оглед бъдещото ви развитие?

Мислим в тази посока, затова в момента работим по проект за водопровод, който да се свързва със захранващия. Над терена за бъдещия медицински център предвиждаме да построим нов водоем, който да е над 1000 кубика и поне за 30 години напред да се реши въпросът с водоснабдяването на този район.

За Сапарева баня е много важно изграждането на водопровод и водоем, който да се свързва с довеждащия от р. Скакавица през р. Валявица. Пред ПУДООС кандидатстваме и за подмяна на тръбите от р. Скакавица до Сапарева баня. В момента един голям участък е с етернит, а искаме да направим и водохващане на р. Скакавица. Спешно трябва да разрешим и проблема с пречиствателна станция за мръсни води на с. Ресилово, където имаме нов водопровод и канал. Изискването на програмата е до края на 2014 г. да има пречиствателна станция за отпадни води. Доста усилия положихме да осигурим терен, защото нямахме общински. Земеделското министерство ни даде част от бившия стопански двор, но преписката се бави във ведомството и затова не бяхме включени в списъка на 14-те общини, които получиха целеви средства.

Сега вариантите са два – ПУДООС и ако не получим безвъзмездна помощ, безлихвен кредит. Защото трябва да я построим на всяка цена.

В Паничище пък изградихме водоем за 4000 кубика с две клетки по 2000. В момента се ползва старият, който е 500 кубика. Идеята беше едната от двете клетки да е предназначена и за Сапарева баня. На следващ етап ще правим подход към нея, за да осигурим 5000 – 6000 кубика резерв. В Ресилово също има водоем, който е изграден от МРР, но трябва да бъде въведен от ведомството, което е инвеститор, и това не е направено. Няколко писма сме писали с молба процесът да приключи, но нямаме резултат.

Имаме и проект за водохващане от р. Горица над Овчарци и ще се надяваме да бъде финансиран в периода 2014 – 2020.

Имате ли и други готови проекти и за новия програмен период?

Очакваме го с нетърпение. Знаете, че по ОПОС много се забавиха възможностите за кандидатстване на общините от 2000 до 10 000 души, където попадаме ние. Едва в края на 2011 г. започнаха да се набират предложения. 190 общини кандидатстваха, само 70 успяха да прескочат първия праг и ние бяхме между тях. За съжаление не подписахме първия договор, доколкото знам така беше и с другите. Имаме проект за голяма пречиствателна станция за Баня, Гюргево, Паничище и Сапарево. Наред с нея предвиждаме изграждането на ВиК за курортното селище. Довеждащият водопровод там е готов, предстои да се направи вътрешната мрежа. В момента само тези сгради, които са близо до външния колектор, не са на септични ями. При претенциите, които имаме да развиваме Паничище, това не е нормално. Така че трябва да се случи. Там ще включим и трите нови квартала на Сапарева баня, които още не са влезли в регулация, но преди година-две започна застрояване.

По образователната инфраструктура имате ли още работа?

За съжаление през последните години закриваме училища, защото няма деца. Остана само средищното в Сапарева баня. Затова по всякакви форуми настояваме България да мисли как да се развиват планинските райони, които са най-уязвими от демографския срив. Не е нормално при даденостите, които имаме, жителите ни да бягат.

Имате руски проекти, френски, как привличате инвеститорите?

Основният ни коз е природният ресурс, другото е коректното отношение на администрацията към бизнеса. Създаваме климат, за да се чувстват сигурни тези, които искат да влагат парите си в проекти на наша територия. Не на последно място е това, че от доста време и много съзнателно и целенасочено работим, за да развиваме инфраструктурата. Причината е, че съзнаваме, че е немислимо да се превърнем в туристически център без необходимите условия. Каквито и инвеститори да дойдат, без инфраструктура не става.

Наскоро кметът на Каварна сподели пред „Строител“, че му е тъжно от това, че вече е изпълнил всичките си мечти за града. Да не сте в същата ситуация?

О, при нас мечтите стават все по-големи и по-големи. Особено в областта на развитието на ски туризма да знаете само колко мечтаем. И не без основания – близко сме до столицата, имаме топлата вода, планината, езерата… Но за да се случат нещата, трябва да има държавна воля. Наложително е така да се промени законодателството в определени сфери, че да се отвори вратата за инвеститорите. Не стигат само нашите усилия и воля. Не само тук, но и в цяла България има зони, които могат да се използват в услуга на хората. Много пъти сме казвали, че най-застрашеният вид при нас е човекът.

Започна ли работата по новия план за управление на природен парк „Рила“, който всъщност е ключът към вратата, за която говорите?

Бяха го започнали, спряха, май наново е стартиран, което означава дълга процедура… Ние предложихме друг вариант – старият план, който е със срок 10 години и е изтекъл преди 3, да се актуализира. Това е по-бързият начин. Във всички нормални европейски страни тези документи предвиждат възможности за инвестиции и в националните паркове, и в зоните по „Натура“. А тук няма воля да се направят законите. Макар че сега има заявки от властта за промяна, сме скептично настроени, защото сме чували много обещания и сме виждали как не се реализират. Знаете ли, че ние от нито едно правителство не сме получавали отказ за това да развиваме курорта, но само толкова – говори се едно, прави се друго. В мандата на предишния кабинет например Законът за горите беше приет на второ четене и падна с ветото на президента под натиска на някои еколози. А това беше шанс да се развият планинските райони. Не е нормално да се чака за процедури за преотреждане на горски фонд с години. Когато изграждаха лифта, 2 години ни бавиха за 15 кв. метра за трафопост. Трудно се намира инвеститор при законодателството в момента. И няма какво да си мислим, че тези райони могат да излязат от тежкото си състояние и да подпомагат икономиката в държавата без измененията, които трябва да станат.

Очаквате ли нови проблеми от зелените?

Ако ги питате, цялата държава ще е „Натура“. За да може една малка група от хора да усвояват средства от проекти. И на най-непросветените вече е ясно, че това е целта.

А законодателството ни е такова, че отвсякъде можем да очакваме проблеми. Срещу 50 лв. всеки може да стопира всичко. Пак се връщам на Паничище, което е урбанизирана територия с указ от 1986 г. Има стар застроителен план, ние приехме и нов, за да гарантираме едно устойчиво развитие – оставили сме над 60% за зелени зони. Той мина ОВОС, беше приет. Но го обжалваха веднъж, втори път. Спечелихме на първа инстанция, ще спечелим и на втора, но междувременно минават години.

И хотелите са на септични ями в XXI век. Един от инвеститорите построи сграда и не може да я въведе в експлоатация, защото няма как да се направи улицата, да се прокарат канал и водопровод. Стотици хиляди левове му стоят заровени, той не може да инвестира в нови проекти, а ние губим от това, че не наема работници. Та се пречи навсякъде и на всичко отгоре това се прави избирателно.

Доста са обнадеждени инвеститорите за „Дестинация Рила“ след първите срещи с правителството, но аз ги предупредих да очакват и трудности. През март миналата години бях във Франция по тяхна покана. Те са организирани в клъстер, който управлява френски курорти, включително и Крушавел, на Марибел, там, където пострада Шумахер, на Авориаз, който е единственият ваканционен център без автомобили и тунелите са под земята, защото е зона на „Натура“ и национален парк. При нашето посещение там подготвяха пускането на най-модерната 3S система за пренос на туристи – десет малки гондоли за по 20-30 души, които качват за 7 минути. И няма въжета. Всичко е вкопано в скалата, направен е ескалатор, все едно си в луксозен мол, излизаш нагоре и те свалят в малка къщичка на пистите. Когато ги попитахме: имат ли еколози, казаха „Да, мислим заедно с тях”. И затова най-бедните някога райони на Франция сега са най-богати. Крушавел е било селце с 2000 души. Кметът сега, който е председател на асоциацията на курортните градове, ни каза, че бюджетът им е 80 млн. евро. 30 млн. им е издръжката и всяка година инвестират по 50 млн. лв. в даден инфраструктурен проект. Сега правеха аквапарк – общината вади парите, работи се, това е… А знаете ли как са тръгнали -  след Втората световна война австриец, или германец, не помня, идва и казва, че иска да прави писти и да развива туризма. Местната управа теглила една черта на планината и казала – от тази височина нагоре прави каквото искаш, под нея си пасем животните. И е платил само 1 франк. Сега имат най-скъпия курорт, в който едната нощувка е от 300 до 5000 евро. А ние сами си режем клона, не използваме даденостите.

Смятате ли, че ще сте по-добре, ако НСОРБ успее да се пребори за децентрализация на общините?

И за това се говори от всяко правителство, откакто съм кмет. Разбира се, че когато имаш възможност за самостоятелни решения, и то не във всички сфери, е много по-лесно. Не е случайно, че в Швейцария във всеки кантон си има отделни закони.

Децентрализацията трябва така да се направи, че районите да могат да влияят положително на цялостното развитие на държавата. След като гората е общинска, е нормално ние да си определяме правилата за нейното съхранение, като, разбира се, спазваме определени от държавата изисквания. Какъв е проблемът сами да преценим къде да са противопожарните просеки, къде да се чисти, къде да се садят млади дървета. В цяла Италия пистите се използват за просеки. Оръдията за сняг вървят по водопроводи, водоемите се ползват при пожари. Не трябва много акъл за тези неща, но е наложително да има делегиране на права на местните власти.

Ето ви друг пример – с минералната вода. През 2010 г. промениха Закона за горите и дадоха възможност на общините да се разпореждат със свободния ресурс. При нас това привлече руските инвеститори. Защото вече можехме да им гарантираме, че ако построят хотели, ще им дадем минерална вода. Без тази възможност как щяхме да ги привлечем. То беше мътна и кървава. Никой, който е решил да остави парите си някъде, няма време да обикаля министерствата, в които достъпът е много по-труден. Всеки иска да контактува директно на място и очаква, че общината може да реши неговите проблеми бързо. Когато ни ползваха за указателни табели и само насочвахме инвеститорите към София, нищо не се случваше, това е факт.

През 2005 г. ходихме в Димитровград, Сърбия. Ние сме побратимени градове, кандидатствахме по общ проект. Показаха ни една новопостроена спортна зала, която струва 7 млн. евро. Гледаме, че икономиката в града не работи, знаем, че доскоро бяха във война и питаме: „Държавата ли ви даде парите“. А те: „Не, не, това са си наши пари. Всеки тир, който минава през КПП Градина, плаща 20 евро на общината. Специално за инфраструктура“. Това е реалната помощ от държавата – тя е направила закон, който дава възможност на общините да се развиват и да носят отговорността.

Вие имахте проект за стадион и спортна зала…

Да, имахме проект, кандидатствахме по Програмата за развитие на селските райони, но уцелихме момента, в който се въведе ограничението общини с вече подписани договори да не кандидатстват, докато не ги реализират. Ние тогава работехме по 6 проекта, а имахме 11.

Отказахте ли се от проекта „Супер Пани­чище“?

Не. Точното му име е „Паничище – езерата – Кабул“. Там мястото е уникално и несъизмеримо като въздействие върху околната среда с други проекти, защото е високо в планината, където няма гора, а само пасища. Съобразили сме се с предложенията на професионални еколози лифтът от Паничище да минава по трасето на електропровода, който ще вкараме кабелно, за да няма изсичане на гори и да запазим просеката. Има и инвеститор – „Рила спорт“, чакаме само плана за управление на ПП „Рила“. Той е един от проектите в страната, които коренно ще променят облика на България като зимна ски дестинация.

Прочети цялата новина

Свързани новини: