Съдийският съюз осъди уличния натиск върху пловдивските магистрати

Съюзът на съдиите в България (ССБ) остро осъди уличния натиск върху Пловдивския съд по повод делото за т.нар. вакъфски имоти. В понеделник професионалната организация определи поведението на някои от демонстрантите като "абсолютно недопустимо". В отвореното писмо се казва, че не може от съдиите се иска да се произнесат с аргументи, които нямат общо със законите и представените от спорещите страни доказателства.   "Без да коментираме предмета на конкретното дело и неговия ход, като съсловна организация на съдиите искаме да припомним, че съдът е длъжен да приложи закона такъв, какъвто е приет от Народното събрание и не може да се подчинява на какъвто и да било натиск", се казва в позицията на ССБ. В същото време организацията допълва, че не оспорва конституционното право на хората, които свободно изразяват мнението си за собствеността върху "Куршум джамия" в Карлово.   В този контекст ССБ припомня и приложимото законодателство, отнасящо се до така наречените вакъфски имоти. Веднага след обявяването на Независимостта на България през 1908 година, държавата подписва със съдействието на Русия три протокола, уреждащи много от висящите въпроси с Турция. Това са Руско-турски протокол, Българо-турски протокол и Руско-български протокол. С цариградския Българо-турски протокол Турция признава независимостта на България.   С протокола се признава провъзгласяването на независимостта на България от 1908 година и се постига съгласие по всички спорни въпроси, произлезли от този акт. Уреждат се проблемите с мюсюлманските общини и вакъфските имоти в България, с компанията на Източните железници и други.   В този протокол държавите са се съгласили, че религиозната свобода и свободното изпълнение на религиозните обреди ще бъдат осигурени на мюсюлманите и че те ще имат същите граждански и политически права, каквито имат и останалите граждани. България е поела задължението за доброто съхранение на недвижимите вакъфски имоти, намиращи се на нейната територия. През 1925 година е подписана "Ангорската спогодба", с която се уреждат правата на изселниците от двете държави.   След 1945 година голяма част от имотите на вероизповеданията са били отнети в полза на държавата, а след 1990 година са приети няколко реституционни закони. Един от тях е Законът за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Приетият през 1997 година нормативен акт гласи: "Възстановява се собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, на читалища и на училища, чиито имоти са били отчуждени".   Разпоредба със същото съдържание е приета и през 2002 година със Закона за вероизповеданията. Той гласи, че се възстановява собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти на основания, посочени в останалите закони.   "Не може да не бъде отбелязан фактът, че когато цитираните закони са приемани, активна обществена реакция не е забелязана. Протести, ескалиращи дори до хулиганство, стават факт едва когато съдът започва да ги прилага. На Съюза на съдиите в България е известно, че спорове за собственост върху джамии и други имоти, за които мюсюлманското изповедание има претенции, се разглеждат в много съдилища в страната. Всеки казус е различен, защото освен цитираните международни договори и закони, приложение имат и други закони, приети в периода 1909-2002 г. Подлежат на установяване и множество факти, които имат значение за решенията на съда", се казва още в позицията на съдийската организация.   ВСС е длъжен да излезе с позиция   ССБ заявява още, че е крайно време Висшият съдебен съвет да излезе с принципна позиция в в защита на независимостта на съда.   "Напомняме, че съгласно утвърдените европейски стандарти, основното предназначение на съдебните съвети е да отстояват независимостта на съдиите и да не допускат външно влияние върху правосъдието. Такова становище е особено необходимо в предстоящата предизборна кампания", се казва в позицията.   Четирима осъдени Междувременно се разбра, че четирима от задържаните в петък в Пловдив футболни фенове, участвали в сблъсъците с полицията пред Джумая джамия, са осъдени по бързата процедура. И четиримата бяха обвинени в непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, извършени с изключителен цинизъм и дързост. Те са се признали за виновни и са пожелали да сключат споразумение, информира БТА. На Тони Тонев и Камелия Иванова от София са постановени 6-месечни условни присъди с 3 години изпитателен срок. Денислав Велчев от София, обвинен, че в съучастие с няколко неизвестни извършители е счупил 18 от прозорците на джамията на обща стойност над 45 лева, е наказан с пробация от година и два месеца. Мартин Демирев от Варна пък е осъден на 8 месеца условно с 3 години изпитателен срок по обвинението си, че откраднал три кутии цигари. Предстои внасянето в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност по дело срещу още един от арестуваните.

Прочети цялата новина

Свързани новини: