RES PUBLICA

/КРОСС/Преди няколко дни се подписах на подписката за референдум. Никой не ме попита от коя партия съм и дали изобщо симпатизирам на някоя партия. Никой не зададе подобни въпроси нито на хората преди мен, нито на хората след мен. А някои депутати, социолози, политолози и коментатори се опитват да ми внушават, че щом съм за референдум, значи аз непременно съм от някоя партия, че обслужвам нейните интереси, че тя ме манипулира, и най-вече, че ми плаща за това. Ако ли не е така, тогава аз полагам подписа си за референдум от глупост, наивност, невежество и неинформираност. Истината е, че хората са зажаднели да бъдат питани. Поколения наред никой не ни пита за нищо. На думи Конституцията въздига народа като суверен, а народът е лишен от правото да се произнася пряко. Някой коментатори откровено криминализираха референдума. Той беше заподозрян, че служи за лично ползване. За него се заговори с отблъскваща истерия. Представителната демокрация е нещо добро, а пряката се оказва голямото зло. Опитвам се да намеря някакво обяснение на този парадокс. Всъщност май не е толкова трудно, защото в този парадокс има много логика. На изборите ни предлагат партии, които вече са минали един филтър. И за която и от тях да гласуваш, получаваш един и същи политически микс. Те самите го бяха казали най-ясно: - Гласуваш за Борисов, получаваш Костов. Това беше, когато ни плашеха с Костов. На последните избори вариантът беше: - Гласуваш за Станишев, получаваш Доган

Прочети цялата новина

Свързани новини: