План Обама за Кипър

Започва още един кръг от преговори за разрешаване на проблема за Кипър. Преговорите ще се водят под егидата на ООН и под върховния надзор на САЩ, а темата за въглеводородите на тях ще се окаже катализатор за процесите, които вече причисляват проблема за разделения остров към глобалното геостратегическо планиране на САЩ в Близкия Изток и Източното Средиземноморие.

Американците, с личната намеса и на президента Барак Обама, решиха да не оставят неоползотворен шанса, даден им от икономическата криза в Кипър, от тревогата на Турция за осигуряване на достъп до енергийните ресурси на Източното Средиземноморие и от стремежа на Тел Авив да възстанови отношенията си с Турция, изграждайки отново една зона на сигурност по отношение на новите заплахи, възникнали по източните и северните граници на Израел.

Според достоверен дипломатически източник американската дипломация планира следните действия, свидетелстващи за нейното решение да “приключи” с кипърския проблем.

Първо, на дневен ред е посещение на американския държавен секретар Джон Кери в Никозия. Същият източник каза, че американският дипломат лично поема проблема за Кипър и се информира за всички събития и процеси във всеки момент. За целта той бил в непрестанен контакт със своята заместничка Виктория Нюланд и с американския посланик в Никозия, на който е възложена ролята на посредник при отсъствието на ООН. Най-внезапно и ако “всичко върви по план”, Кери би могъл да посети Кипър и през март.

Второ, когато бъде отбелязан първият “успех” на преговорите за Кипър, ще бъде активирана тежката артилерия на кабинета Обама по въпроса на външната политика, а именно - вицепрезидентът Джо Байдън. Източникът обясни, че “в програмата на вицепрезидента е заложена визита в Кипър” без да е определена точната дата. Американската страна вярва, че преговорите биха могли да приключат “до два месеца”. Други източници смятат, че този срок е доста малък, тъй като са убедени, че Турция не е готова за бързо решение на проблема. В същото време, нещата изглежда се затрудняват от една “приказка”, за която се твърди, че е била казана от Ахмет Давутоглу на американските му събеседници, че политическата конюнктура в собствената му страна “не позволява други отстъпления”.

Подновяването на интереса на Вашингтон към проблема за Кипър десет години след “плана Анан” на бившия генерален секретар на ООН не е станало внезапно.

Въпреки “несполучливите” действия на Ердоган, Турция остава крайъглен камък на външната политика на Барак Обама, чийто основен стълб е Израел и неговата сигурност.

След като самият Барак Обама положи усилия за възстановяване на отношенията между Израел и Турция, във Вашингтон знаят, че голямата съблазън за Анкара са енергийните ресурси. “Онеправдана” от географията, Турция е единствената страна, която не разполага с енергийни източници и следователно единственият изход, за да може тя да компенсира този стратегически недостатък, е превръщането й в основен възел за пренос на енергия чрез усвояване на големите находища на Израел и Кипър.

Големи петролни интереси сред които са партньорите на находищата Левиатан в Израел и Афродита в Кипър - Делек и Анвер, и в известна степен и Нобъл енерджи предрешават избора за експорт на природен газ по тръба до Турция и оттам до пазарите на Европа. Става дума за план, който се лансира и от бившия американския заместник-държавен секретар Матю Брайза. Основна предпоставка за реализирането на този план е решаване на кипърския проблем, за да може да има вече отношения между Турция и Република Кипър.

И тъй като изследванията напредват, а експлоатацията на природен газ все повече се приближава, става все по-необходимо да бъде разчистен ландшафтът и да се вземат окончателните решения за начина на експортиране на това гориво.

В тази високорискова игра очевидно е, че Кипър не може политически да ...

Свързани новини: