Пред Левски само се мълчи

Ген. Луков не може да икона, защото е бил човекът на Гьоринг, казва акад. Георги Марков.

 

 

- Акад. Марков, на какво се дължи нарасналото етнорелигиозно напрежение от последните дни?

 


- То започна заради закона за връщането на вакъфските имоти. Но претенциите на Главно мюфтийство са неоснователни, защото липсва правоприемственост между днешните реалности и Османската империя, която - слава Богу - е ликвидирана преди 90 г. от самия Кемал Ататюрк. Масло в огъня наля и депутатът Хюсеин Хафъзов, от чието провокационно изказване не се разграничи никой от колегите му. Така че съвсем естествено е в деня на годишнината от гибелта на Левски всички тези наслоения да бъдат използвани от радикалните националисти. Така, както неговите портрети и мисли бяха използвани по време на демонстрациите в Пловдив.

 


- Редно ли е това?

 


- В никакъв случай. Левски е национална икона. Никой няма право да го обявява за своя партийна собственост. И пред паметника му в София, а и навсякъде трябва само благоговейно да се мълчи.

 


- Много спорни личности като ген. Луков сега се "реанимират" и предизвикват също толкова остри реакции...

 


- Българският национализъм наистина е объркан, защото ние не сме изяснили историята си. Той си търси иконите, но не винаги са удачни. Луков например наистина трябва да бъде частично реабилитиран. Като герой от войните 1912-1918 г. и като човек, започнал като военен министър възстановяването на българската армия. Но не и като политик. През 1938 г. той е изгонен от правителството от цар Борис III с думите: "Всяка жаба да си знае гьола!". Защото наистина е отявлен германофил, ползващ се с доверието на нацистката върхушка и по специално на Гьоринг. Привърженик е на изпращането на български войски на Източния фронт, както и на доброволческа дивизия в Северна Африка в помощ на фелдмаршал Ромел срещу англо-американците. В Берлин на него се е гледало като на алтернатива на цар Борис III и правителството на Богдан Филов. Още тогава легионерите обвиняват царя, че е морален подбудител на убийството му.

 


- Само той ли е спорната личност?

 

- О, те са навярно са десетки и стотици. Аз например бих посъветвал антикомунистическите организации да почитат паметта на ген. Радко Димитриев. Той бе възхваляван до 1989 г. едва ли не като безпартиен болшевик, а след това охулван като русофил. А всъщност той е разстрелян именно от болшевиките през 1918 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: