И науката буксува без национални цели

През 2014 г. се навършват 145 години от създаването на Българската академия на науките. Акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, припомня постиженията на велики наши учени, с които трябва да се гордеем и обобщава целите, които си поставя Академията за следващите години.

 

Макар и не кръгла тази годишнина е важна за БАН. След този 3- 4-годишен период на депресия е време да представим на широката общественост една по-богата палитра от постижения. В момента желанието на всички в Академията е освен да продължим да следваме тази научно-изследователска цел, да се превърнем и в духовен център на България. В това време, в което живеем, ние сме длъжни да се опитваме да възвърнем високата духовност на българския народ. Много от членовете на Академията са направили едни от най-значимите първи крачки по пътя на важни научни открития и изобретения, с които народът ни трябва да се гордее. Пример за това е акад. Георги Наджаков, който е откривател на фотоелектричното състояние на веществата. На базата на неговия труд в момента работят ксероксите, рентгените, запаметяващите устройства. Акад. Ростислав Каишев заедно с акад. Иван Странски са откриватели на кристалния строеж - важен момент от света на науката, заслугата за който е отново българска. Всичко, свързано с развитието на акумулаторите, което направи акад. Дечко Павлов, също е повод за гордост. Все пак всички коли, който са произвеждани в Източния лагер, са с акумулатори, направени по патента на този наш велик учен.

 

Компютрите "Правец" също са правени в БАН. Първата електронноизчислителна машина отново е наша рожба. Интернетът в България също е въведен от Академията. Има толкова много неща, които са жизнено важни и ни заобикалят ежедневно, но никога не се замисляме благодарение на кого цялата тази информация стига до нас. Метеорологичните и сеизмологичните прогнози например са факт отново благодарение на наши учени. БАН е част както от икономическия, така и от духовния живот на страната. Целта на честванията по повод 145 години от създаването на Академията е да възвърнат самочувствие ни, че и в България нещо се прави. Трябва да възстановим спомена за тези, които достойно са работили в областта на тези направления. Несъмнено, ако по-често се обръщаме към историята, ще си спомним, че имаме с какво да се гордеем. В настоящето също продължаваме да се развиваме успешно. Успеваемостта на нашите учени е 34% при средно 21% за Европа.

 

БАН иска да даде повод за размишление както на управниците, така и на цялото общество. Нека да седнем, да помислим и да вземем решение какви искаме да бъдем примерно след 20 или 25 години. България е една от малкото държави в Европа, която няма национални цели. Ако се постараем, създадем такива и се обединим около тях, всеки, които влезе в Народното събрание с цел да ни управлява, ще знае накъде иска да върви българският народ, какви върхове иска да достигне. Мисля, че по този начин можем да достигнем нивото на едни от най-развитите европейски държави.

Прочети цялата новина

Свързани новини: