Насилието в Украйна - безполезни усилия на Запада и влияние на Русия

Стивън Фидлър, Лорънс Норман, Бертран Беноа

Смъртоносното насилие, което се развихри тази седмица в Украйна има още една жертва: надеждността на европейската външна политика.

Преди няколко месеца изглеждаше, че Украйна ще бъде привлечена в орбитата на Запада чрез обхватно споразумение за търговия и сътрудничество с Европейския съюз. Днес Украйна е изправена пред неспособността на Европа да влияе върху събитията дори в държави, които са близо до нейните граници.

Жертвите в Киев останаха извън зрителното поле на европейските политици, много от които празнуваха привидното спадане на напрежението в Киев през уикенда. Хаосът, който се отприщи скоро след това, предизвика трескави усилия от страна на ЕС за постигане на споразумение за санкции. Но тези усилия подчертаха по-скоро провала на европейската политика, отколкото нейната нова решителност.

Зародишът на разнопосочността в политиката на ЕС се съдържа в разделението сред 28-те държави членки - както и в неохотата на повечето европейски страни да възприемат Украйна като тест от геополитическо значение. Имаше подчертана разлика между усилията на Русия на Владимир Путин да задържи Украйна в своята сфера на влияние и това, което Европа беше готова да предприеме, за да се опита да съблазни страната, за която мнозина смятат, че има важно стратегическо значение за Запада.

Русия комбинира сериозните заплахи за икономическа блокада, ако Украйна подпише споразумението с ЕС, с обещания за големи суми пари, отпуснати при леки условия, в случай че не подпише.

Обратно, предложението на ЕС за търговски облекчения, помощи и малък пакет от заеми дойде със строги икономически условия, внушени от Международния валутен фонд. Тези условия целяха да отговорят на безпокойството, че икономическите проблеми и повсеместната корупция ще станат причина европейската помощ за Украйна да попадне в погрешни ръце.

ЕС освен това внимаваше да не създаде впечатление, че споразумението с Украйна е път към членство в Съюза. Много от държавите членки изпитват умора от свързаните с разширяването политически трудности, които последваха скоростната експанзия на блока към Източна и Централна Европа - например заради имиграцията.

“Условията в първоначалното предложение на ЕС за асоцииране с Украйна бяха продиктувани от уроците от първата вълна на разширяване след Студената война в края на 90-те години”, смята Евалд Болке от Германския съвет за външни отношения, отразявайки общото усещане в Германия, че от страни като Унгария е трябвало се поиска повече, преди да им бъде разрешено да влязат в ЕС.

Много лидери освен това са подозрителни към украинския президент Виктор Янукович и неговите връзки с Русия. Доверието допълнително се срина след изпращането в затвора на бившия премиер Юлия Тимошенко.

Макар че правителствата в ЕС публично подкрепяха споразумението с Украйна, някои столици тихомълком изпитаха облекчение, когато през ноември Янукович отхвърли споразумението, тъй като съобразиха, че няма да им бъдат искани допълнителни пари.

Много критики по повод разнопосочността в европейската политика бяха отправени и към институциите на ЕС в Брюксел, ръководителя на външната политика на блока Катрин Аштън и комисаря за разширяването Щефан Фюле. Но за Брюксел е трудно да върви пред най-големите си държави членки по външнополитически въпроси - а много от правителствата са предпазливи.

Докато критиките към украинските управляващи и тактиката за натиск от страна на Русия нарастваха, от страна на лидерите в Берлин, Париж и Лондон не беше направено координирано усилие за насочване на дискусията в полза на Европа.

Някои правителства, сред които ...

Свързани новини: