Обичаме да се подценяваме

Българите имаме селско чувство за равенство и еднаквост и причината за ниското ни самочувствие се крие някъде там.

Освен за заветите на Апостола, обикновено говорим и за предателство. Битува мнението, че ние българите обичаме да се само охулваме, когато стане дума за личността на Васил Левски. Аз не го виждам така и смятам, че Левски е по-скоро идеализиран.

С това далеч не искам да кажа, че той не е велик герой, но тук говорим за свръх идеализация. По никакъв начин не се стремим към историческата истина, а към един свръхгерой, което се прави по следната причина – Левски е толкова приближен към божественото, към идеалното и непосилното за човека, че престава да е изискване към теб.

Това е отдалечаване от неговите дела и личност до степен, до която никога не можеш да се доближиш ти като човек. По този начин няма изискване да бъдеш като него, а заговаряме с речника "ето, виж ни колко сме лоши, а той е толкова добър и загина за нас". Това е отбранителна психиатрична реакция.

Проблемът е, че всяка нация има нужда от пантеон. Ние имаме идеализация и на Априлското въстание - едно сравнително дребно като военно-политическо събитие и огромно като национално-психологическо изживяване. С усилията на цяла серия писатели, културни дейци, политици и общественици, нашият пантеон е съсредоточен там. Ние нямаме герои от войните, не помним генералите си, защото войните завършват неуспешно. През Втората световна война сме на страната на Хитлер, а след това всичко е сринато по време на комунизма. Освен това не сме освободили сами – Освобождението е дело на друга страна, а част от нацията ненавижда тази страна, което съсредоточава пантеона само в Априлското въстание.

Когато трезво се каже самата истина, което е елементарна политология, че това въстание е провокирано от Русия, за да обърне обществено мнение на Запад, за да бъде неуспешно въстание и да последва реакция на християните от цял свят, което да блокира възможността Англия и Франция да повторят агресията срещу Русия от Кримската война, следва страшна обида, защото посягаш на пантеона. Нация без пантеон не може.

Има голяма разлика между етнос и нация – ние сме български етнос от 1300 години, но нацията ни е много млада. Нация означава стандартен език и история – така се прави нация, това е фабриката за нации – образователната система. На всички хора се вменява еднакъв говор и история. За нас историята е безкрайно чувствително нещо – Англия и Франция никога не биха си помислили да се карат за някой остров и да се позовават на Хенри VIII, а ние непрекъснато го правим.

Съвсем отделен въпрос е, че нашата нация има много ниска самооценка и обича да се подценява, но случаят с Левски е по-сложен. Всички чужденци и хора, които обичат България ни питат – защо имате толкова ниско самочувствие и самооценка? Такива сме по много причини, но преди всичко това е свързано със социалната ни психология, доказана от Минчо Драганов, Иван Хаджийски и други големи нейни изследователи. Свързано е със селския произход на нацията. До съвсем скоро ние бяхме в много голяма степен селяни.

Имаме селско чувство за равенство и еднаквост, а причината за ниското самочувствие се крие някъде именно там. Всеки, който е някак по-особен е лош и всички особени се оказват лоши. Нахлуващите селяни в града са приблизително еднакви или поне мислят себе си за еднакви. Едни успяват, а други не. Тези, които не успяват не могат да схванат причините за неуспеха си, освен че другите са грозни, гадни, неморални и са успели с нечестни методи.

Ние сме много млада нация и освен, че сме държава на 130 години, населението на България към 1945 година е изградено от 86% селяни – с онзи морал и онази психика. Това е ниското самочувствие на току-що нахлулия в града селянин и там е основната причина за самооценката ни.

Прочети цялата новина

Свързани новини: