От първо лице: Как LAFKA доуби дребния бизнес във Варна

Писмото на Младен Енчев пристигна по редакционната поща. Пред Mediapool авторът заяви, че застава зад всяка от думите си и завърши, че иска повече хора да знаят как през годините се е унищожавал дребния бизнес в голям град като Варна и как сега се доубива с високото покровителство на една единствена фирма за разпространение на цигари и печатни издания - LAFKA. Публикуваме мнението на г-н Енчев без редакторска намеса Разпространението на преса е не особено печеливша, но твърде важна дейност за обществото, с оглед формиране на общественото мнение. Писаното слово е доказателствен материал, включително и в съдебна зала. До 1989 г. тази дейност беше изключително държавен монопол. Защото: евтини издания, някои от тях с ограничен тираж. Ако искаш да ги получаваш - или имаш някакви връзки, или в предприятието, в което работиш, се тегли жребий и "спечелилият" драгоценното издание, задължително се абонира и за в.”Работническо дело” и едно руско издание - най-често в.”Зорька”, защото беше най-евтино. Регионалният окръжен вестник беше с ограничен тираж. Ако искаш да знаеш какво става в тогавашния окръг, получаващ ( и си плащащ) и в. "Работническо дело”. Списание "Общество и право”, "Жената днес”, вестник "Антени” и много други НЕ МОЖЕ! След "промените” нещата отидоха в другата крайност. Нароиха се много издания с неясен профил - политика, икономика, развлекателност, жълтини и порнография, издавани с една цел - ПЕЧАЛБА. Ти можеш да издадеш "велико” издание, но ако няма кой да го разпространи, то не съществува. Тогава дойде и втората схема – РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО. Първо действие ДКМС, чрез ТНТМ създаде верига "Академика”. В тази схема играеха Олег Чернев - София, "Мобиле Мобиле” - Плевен, Вера Лагадова - Габрово, "Парнас прес”- Русе, Валя Бонева - Шумен, "Славена” - Варна и много други. Упоменавам само част от Северна България, за която имам информация от първо лице, единствено число. Втората верига се създаде от фактори на тогавашната структура "Български пощи” - "Разпространение на печата”. Със сигурност там са Бургас прес - Диков, "АМ Р - Мариана Аврамова - Варна, "Корект” - Стара Загора, Светослав Стойчев - Шумен, и много, много други. Третата вълна е така наречените " Непредвидени”. Това са фирми, собственици, на които са бивши продавачи от горепосочените две схеми, но които са инициативни. Докъм 2000-та година от разпространение се печелеше добре. На мястото на масичките, походните легла и всякакъв вид съоръжения през 1997 г. Община Варна задължи фирмите разпространители да разположи на търговските си точки алуминиево-стъклени павилиони, които предадоха на града по-естетичен вид. Разбира се това донесе на някои хора, като някои районни кметове големи нетрудови доходи. Един районен кмет събра собствениците и управителите на фирмите разпространители и разпореди, че който не си поръча павилиони при Здравко Александров (Здравко ръчичката) няма да му бъде издадено разрешително за дейността. Само след една седмица отново събра фирмите и със същата закана промени фирмата доставчик на павилионите. Този път фирмата беше на Атанас Атанасов от Шумен. А стойността на един павилион беше наложена на 1250 долара без ДДС. Как ли беше разпределяна тази сума.?! Не след дълго този кмет си направи кръчма на централния булевард "Мария Луиза”. Кръчмата се казва " При кмета”. Прости му, Господи! И той душичка има. В Община Варна към този вид дейност проявиха интерес много личности, които имаха тогава власт. Това обаче не е лесна работа и бързо, бързо приключиха. Интерес прояви и силовата групировка СИК. Тогавашният кмет Христо Кирчев им даде разрешителни за 36 броя павилиони на централните булеварди на Варна. Чрез подставената фирма "Плам Вас”. Твърде нефункционалните, но красиви "сини стъкленици” бяха изпотрошени и днес никой не знае къде са. При следващия кмет Кирил Йорданов последва нов екшън с разпространението. Обяви се търг за концесия за извършване на рекламна дейност и разполагане на съоръжения за продажба на печатни изделия в 4 пакета автобусни спирки, общо около 160 павилиона за търговия с преса. Срокът на концесионния договор е 15 години с възможност за продължение още 15 години при взаимното съгласие на страните. Манипулациите започват още с обявлението за търга. То е прието с Решение № 3716-5, протокол № 42 от 09.04.2006 г., а е публикувано в Д.В. бр. 54, УЖ от 04.06.2006 г., т.е. 5 дни преди Решението. Истината е друга. Д.В. бр.54 от 2006 г. не е от 04 юни, а е от 4 юли 2006 г. На пръв поглед всеки би си казал, че това е печатна грешка. Но не е!! Защото търгът е обявен по Закона за общинската собственост, глава Осма. От 01. 07. 2006 г. тази глава отпада и влиза в сила Закон за концесиите, който отменя глава Осма на Закона за общинската собственост. Процедурата в новоприетия закон е много по-тежка и Кирил Йорданов "сгрешава” само датата на Държавния вестник. Този търг е абсолютно незаконен както с антидатирането му , така и с фактическото му провеждане на 10.07.2006 г. , където за единия от пакетите наддаването скочи на над половин милион (лева) годишна вноска, което е абсурд за дейността. За този пакет се насрочи втори кръг. На първия тур концесиите бяха спечелени от фирми, както следва: І пакет "Одесос М” - варненска разпространителска фирма, с годишна вноска от 96 000 лв. ІІ пакет "Прес ООД” – неварненска разпространителска фирма, с годишна вноска 73 200 лв. ІІІ пакет "ВА Ком" – неразпространителска фирма с годишна вноска 81 400лв. На втория тур от търга спечелилата фирма за ІV пакет "Фактор плюс” – неразпространителска фирма с годишна вноска 88 000 лева. При този пазар с нищожна рекламна дейност и минимални печалби от търговия с преса е невъзможно да се заплащат такива вноски. Още повече концесионерите имат задължения да направят спиркозаслони на 3 пъти повече спирки, отколкото са търговските точки, и да ги поддържат, което е много голям разход. Предвидимата смърт на концесионерите се сбъдна. За да продължи този вид дейност, бяха нужни пари. Много пари! От няколко месеца точките, предмет на концесията, се обслужват от верига LAFKA. Законите са прекрачени тотално. Всеобхватно са нарушени правилата в издателската, разпространителската, ефирната, интернет средата, в цялото медийно присъствие. Цялото обществено мнение се обработва с всички законни и не толкова средства. Една фирма - "Табак маркет" - обслужва четирите пакета от концесията във Варна. Нищо, че по концесионен договор преотдаването не би било възможно. Целият чл. 3 от концесионните договори е нарушен. Нарушен е и предметът на концесията, който е за рекламна дейност и търговия с печатни издания. Там се продават цигари, алкохол, пакетирани стоки, сладолед, бира, безалкохолни напитки и какво ли не. Ликвидацията на варненските фирми за разпространение на преса започна преди 5 години. От тогавашните 17 фирми, сдружили се в нестопанско сдружение, ликвидираха дейност почти всички: Апекс ООД - Константин Левков, мощните "Десислава" - Атанас Радев; "Гаджев ЕООД”- Данаил Гаджев; ACF - Андрей Стоянчев; " Фантом", "КадоБак”- Тодора Бакалова” и много по-дребни стопански обекти. Някои се вляха с различни юридически хватки в горепосочената фирма. Най-голямата фирма разпространител с няколко разклонения с формален собственик и управител Марианка Аврамова, един от концесионерите, се предаде на Него - Делян Пеевски, и в момента с нейните 50% собственост, видно от търговския регистър, му стана добре платен слуга с цялата си фамилия. Във Варна като относително самостоятелна разпространителска фирма останах аз. Казвам относително, защото завися от доставки, транспорт, разплащане и пр. Дойде и моят ред! Намериха начините... От "плащане на падеж” без какъвто и да е договор, ме изнудиха към плащане с "кредитно известие”. На пръв поглед това нищо не говори, но на практика нещата са различни. При първия вариант се заплащат продадените количества, а при втория се ПРЕДПЛАЩАТ доставените количества, минус върнатите непродадени! Е! В този бранш това е невъзможно. Това е целта. Всички "дребни" да бъдат ликвидирани. И стана! Сега, затваряйки кръга на "независимите” печатни изделия, издателствата и разпространението монополът е постигнат. Постиженията са перфектни. Не ме е жал, че аз и семейството ми сме на улицата. Всеки ще намери своя път. Жалко е, че всичко това става с подкупното съгласие на държавата и общините. Въпросителните остават, докато органите на държавата си свършат работата. Или ще чакаме пак Европа да я свърши? Разбира се, със съответните санкции, които плащаме всички ние.

Прочети цялата новина

Свързани новини: