Защо замира реформаторското движение “20 февруари” в Мароко

Франс прес

Три години след раждането на прореформаторското движение “20 февруари” в разгара на Арабската пролет протестите му в Мароко са редки, а някои от фигурите му блуждаят между горчивината, но също и гордостта, че са допринесли начинът на мислене на обществото да еволюира.

След няколко месеца медийно затъмнение отново се заговори за “20-Ф”, както го наричат, с наближаването на рождения му ден. На 13 февруари бе попречено на рапъра от движението Муад Белгуад с прякор Злопаметния да представи своя нов албум пред пресата в Казабланка.

“Властите възпрепятстват артистите с гражданска позиция да се изразяват”, заяви рапърът, който излезе от затвора през март 2013 г., където прекара една година за оскърбление (на полицията) заради видеоклип, в който са показани марокански полицаи.

В новия си албум, озаглавен “Нищо”, мароканският изпълнител се връща към неотдавнашните политически събития в своята страна и твърди, че “нищо” не се е променило. “Що се отнася до властта, нищо не се е променило”, каза той пред АФП в звукозаписното студио.

“Все още го има лобизмът, който контролира всичко, нямаме независимо правосъдие, нито свободна преса, още има корупция”, каза младият човек. Според него “единствената промяна е, че гражданите днес обсъждат нови теми”.

Хазма Мафуд, журналист, който бе сред координаторите на “20-Ф” в Казабланка, споделя идеята, че въпреки всичко, нещо е еволюирало вътре в обществото. “Макар че не е достатъчно, движението накара властта да измени конституцията”, отбелязва той.

В отговор на протестите в цялата страна с десетки хиляди демонстранти през март 2011 г. бе предложена конституционна реформа от крал Мохамед Шести и приета през лятото на 2011 г. с огромно мнозинство.

Тази реформа, замислена да засили правомощията на правителството, най-вече затвърди редица прогресивни социални промени, включително по въпроса за равенството между мъжете и жените, и оттогава на тях се уповава гражданското общество. Още по-важно е, че “Ф-20″ научи хората да излизат на улицата и да говорят открито”, смята Мафуд.

Този млад журналист изтъква като доказателство протестите, последвали кралската амнистия, дадена погрешка на испански педофил през лятото на 2013 година. Самият той е бил сред хората от движението, изпратили сигнала, който за няколко дни накара властта да анулира решението си. “Винаги го има това съзнание, което бди и във всеки момент можем да видим зараждането на движение”, смята той. В понеделник едва четиридесетина души откликнаха на призив на движението за протест, посочва фотограф на АФП.

Признак за умора? Разединение в общество, което смята исканията си за задоволени?

Бившата председателка на Мароканската асоциация за човешки права Кадиджа Риади смята, че идването на власт на ислямистите от Партията за справедливост и развитие в началото на 2012 г. е допринесло да се подлее вода на протестиращите. “Идването на нова партия, която никога не е била на власт, породи у мароканците може би известна надежда, че ще бъдат изпълнени техните искания” докрай, обяснява тя.

На няколко пъти ръководителят на правителството Абделилах Бенкиран изрази задоволство от факта, че “20 февруари” не организира митинги, което е доказателство за текущите реформи. “Малко стана трудно да излезеш ей така на улицата с всички тези полицейски разпоредби”, възразява Хамза Мафуд.

Според няколко неправителствени организации няколко десетки активисти на “20 февруари” са зад решетките. Властите опровергават твърдението, че става дума за политически затворници.

През първите две години от създаването си “Ф-20″ не успя да се свърже с по-социални движения като това на безработните висшисти. Малко по малко то започна да се задъхва, след като в протестите се включиха ислямисти от “Справедливост и милосърдие”, популярно движение, което е забранено, но толерирано от властите.

“Ако можехме да върнем времето назад, мисля, че щяхме да избегнем редица грешки”, признава Кодс Лафнатса, активистка от Рабат. “Но щяхме отново да излезем по същия начин ...

Свързани новини: