Писателят Крис Картър споделя.....

Крис Картър е сред най-четените автори на трилъри във Великобритания. Всяка от петте му книги е влизала в топ 10 в класацията по продажби на The Sunday Times. Последната му, пета книга е One By One. На български се разпространява под името „Един по един”.- Крис, сред най-интересните неща в книгата ти One By One е, че си превърнал обществото в главен герой. Интересен субект ли е то?- Да, много. Светът се промени драстично в последните години, всичко е толкова лудо... Всички са обсебени от знаменитостите. Телевизионните канали са пълни с новини за тези хора, папараците са на всяка крачка... Има толкова много риалити шоута, което е смешно. Във Великобритания нещата все още не са толкова крайни, но в Щатите има риалитита с хора в къщата, хора на остров, конкурси за красота, всякакви видове, които можеш да си представиш. Хората буквално са полудели по тях – всички искат да ги гледат, всички искат да гласуват. Точно този аспект от промяната на обществото исках да използвам в книгата. Хората са буквално обсебени от тези неща. - Болно ли е обществото?- Не знам дали е точно болест, но според мен обществото е манипулирано от медиите. Те могат да ти натрапят всякакво мнение. Вече почти няма значение кой телевизионен канал гледаш – риалити шоутата са навсякъде. Има програми за готвачи – как всеки може да стане велик готвач, има дори програми за това как да стоиш сам вкъщи, как да бъдеш сам на остров, как да станеш следващата кинозвезда, следващата танцова звезда... Ако затвориш някого в една стая и му даваш всеки ден само бисквити, той ще яде само бисквити и ще ги харесва. Това се случва в момента – всичко, което получаваш, е риалити телевизия. Когато аз бях дете, на въпроса какъв искаш да станеш се отговаряше – адвокат, доктор или нещо подобно. Сега всеки иска да бъде звезда. Достатъчно е да пуснеш свое видео в youtube например и може да станеш звезда. Децата искат да бъдат рап или рок звезди, а не да работят някакви нормални професии. Това е грешно.- Възможно ли е да сме загубили дотолкова връзката с реалността и да живеем повече в компютрите си, отколкото в реалния свят?- Аз не съм против компютрите и интернет, но и те, както всичко останало, имат две страни. В момента всеки иска да общува с всеки през социалните мрежи. Наскоро бях в един клуб и се заговорих с едно момче. Първото нещо, което младите питат, не е имаш ли телефонен номер, а имаш ли фейсбук. Вместо да си говорим, те вадят телефона и почват да ровят в него. Питам ги – какво правите? Отговарят, че ме добавят във „Фейсбук”. Господи, ние сме тук заедно в момента, можем да си говорим, а те ме търсят във „Фейсбук”! Има хора, които са дотолкова обсебени, че трябва да знаят какво правиш на всеки пет минути. Та дори майка ти не се интересува какво правиш на всеки пет минути, нали? Компютрите ми помагат изключително много в моята работа, в изследователската й част при подготовката на книгите, но компютрите имат и много лоша страна... Хубаво е наистина да имаш приятели в социалните мрежи, но не е необходимо да им казваш какво правиш минута по минута – изпих си чая, току-що взех душ... Ако се случи нещо наистина важно, съобщи го, но кой се интересува от ежедневните неща? - One By One отново е основана на личната трагедия на един човек, която обаче този път не остава в тесен кръг, а става огромен обществен проблем. Готово ли е обществото да се справя с такива казуси?- Не съм сигурен. В книгата исках да покажа конкретния проблем, който би трябвало да остане личен. Трагедиите се случват. Всеки може да се качи в колата си и да бъде въвлечен в някакъв инцидент, без да има вина. Но не е необходимо да разпространяваш тази история пред всички. Тук отново идва и проблемът с папараците. Един от най-сериозните примери е смъртта на принцеса Даяна, която се опитваше да избяга от преследващите я фотографи. Сега след всяка трагедия семействата се появяват по телевизията и казват: „Оставете ни на мира, това е наша трагедия.” Не смятам, че това действие е правилно, защото няма нужда от него. Да останеш сам с трагедията си, е най-нормалното нещо, но в момента наистина всеки иска да знае всичко за останалите... Медиите вече занимават обществото не само с историите на знаменитостите, а дори с проблема на хлебаря от вашата улица. Това е прекалено много. Точно това се получава и в книгата – личната трагедия на неизвестен младеж става достояние на цялото общество благодарение на пресата и социалните мрежи. Не се опитвам да променя нещата, но те наистина се случват точно така, аз просто го използвах в книгата.- В книгата казваш, че много често животът ни се променя поради решенията на други хора. Как да реагираме, ако тази промяна обезсмисли живота ни, както всъщност се случва в One By One.- Това може да се случи на всеки, защото ние живеем заедно в едно общество. Ти не може да промениш решенията на другите. Помниш ли, когато преди време хеликоптер падна на улицата в Брикстън? Ставаш като всяка сутрин, пиеш кафе и по пътя към работата ти хеликоптер пада върху теб. Някой е направил грешка и ти губиш живота си. Пиян шофьор може да те помете на улицата, защото се е качил да кара след няколко питиета в бара. Ако това се случи, дори да не загинеш, твоят живот се променя драматично, променя се и животът на хората около теб. Ние имаме много малък избор от свои решения, в повечето случаи зависим от решенията на другите. Много хора например загубиха всичко заради грешните решения и финансовите проблеми на банките преди няколко години...

Прочети цялата новина

Свързани новини: