Дали Украйна е последният епизод от Студената война?

Преди почти сто години, на 4 август 1914 г., в деня, когато Великобритания обяви война на Германия, социалисти в германския Райхстаг одобриха заеми за финансиране на войната. Това хвърли в шок марксистите, включително Ленин, който в онзи ден беше в днешна Полша.

Маркс проповядваше, че пролетариатът няма родина, а само транснационална класова вярност на пролетариите по света. “През 1918 г. патриотизмът и национализмът, родени от така ненавиждания от Ленин “субективизъм”, бяха идеологически престъпления в съветска Русия”, писа най-добрият биограф на Ленин Луис Фишер.

Днес в Украйна това са добродетели, оформящи историята. Тъй като националната държава е необходимата рамка за трайна политическа свобода, национализмът е необходим - макар и недостатъчен - импулс, поддържащ свободата. Маркс, чиито пророчества бяха изкривени предсказания, защото почти неизменно бяха погрешни, предсказваше края на национализма.

Икономическите сили определят политическите, културните и психологическите дадености, казваше той. Следователно капитализмът с неговата прескачаща границите космополитност щял да размие до точка на изчезване всички емоционални привързаности към нациите. Вълненията в Украйна са категорично - макар и ненужно силно - опровержение на марксизма.

Политическите елити, които сглобиха Европейския съюз, се надяваха, че изземването на националните суверенитети би заличило национализма, който според тях е съсипал Европа през 20 век. Те смятаха, че появилият се в резултат на това “недостиг на демокрация” - прехвърлянето на правомощия от националните парламенти към бюрократите в Брюксел - е цена, която напълно си заслужава да бъде платена за това спокойствие.

Но ето я сега Украйна, обхваната от размирици, пламнала от националистически страсти и горяща от желание да запази суверенитета си чрез сближаване с Европейски съюз.

Украинският президент Виктор Янукович се противопоставя на народното искане за ограничено от конституцията правителство и за национално съществуване, което да бъде по-независимо от присъствието на руския президент Владимир Путин. Янукович иска да изтъргува стремежите на Украйна за милиардите на Путин.

Русия е управлявана от един малък, наперен Мусолини - Дучето подобно на Путин обичаше да бъде сниман с голи гърди и стегнати мускули. Путин не може да се примири с “трагедията”, както я нарича той, на рухването на Съветския съюз. Именно в съветската система на потисничество той разви уменията, с които управлява - цензура, корупция, жестокост, потисничество, покушения.

Помните ли когато президентът Джордж У. Буш се вгледа в очите на Путин и “вникна в душата му”, определяйки го като “много прям и достоен за доверие” човек? Помните ли когато Путин разказа пред света историята за това как изскочил гол от горящата си дача - огънят избухнал, когато Путин бил в сауната - преди да бъде спасено любимото му кръстче, принадлежало някога на скъпата му майка? Украинците, чиято тежка история ги е имунизирала срещу глупави самозалъгвания, виждат върху изпитателното лице на Путин студените очи на затворнически надзирател.

Украйна, която по население (46 милиона) и площ е почти колкото Испания, е потенциална икономическа сила. Русия продължава да е това, което беше Съветският съюз - страна от третия свят с военни технологии от първия свят. Нейната ловно-събирателска икономика се основава на добивната промишленост (нефт, газ, полезни изкопаеми) - посочете, ако можете, руска потребителска стока различна от водка и хайвер.

Презрението на Путин към Барак Обама е осезаемо. Според директора на американското Национално разузнаване твърдата подкрепа на Русия за Башар Асад е една от причините за засилването на позициите ...

Свързани новини: