Людмила Живкова "пуска" житния клас на Чапа

Навремето имаше един лаф - "Енде-как си, ами Ей-си-ди-си съм, пич!". Така се поздравяваха преди над 40 години младите снобари пред НДК. През 1981 г. това беше най-модното място в София. Този така наречен дворец на културата стана една от сбъднатите мечти на Людмила Живкова. Изригна от нищото на пъпа на София и изведнъж стана един от символите на столицата. Много преди появата на НДК там е бил краят на града, а братята американци и англичани многократно бомбардирали този район, защото е имало казарми. На мястото на днешния НДК имаше много порутени постройки и няколко тенис корта с червена настилка. Имаше обаче и стена с имената на загиналите българи в балканските войни и Първата световна - това беше до 80-те години на миналия век.

"Всичко бе сринато, когато започна строежът на НДК. Но познати са ми казвали, че колоните са пренесени в някакво поделение, не зная кое", спомня си първият главен редактор на "Демокрация" Йордан Василев. Според езотериката всяко рушене на паметник носи тежка карма. Ето и част от спомените на големия скулптор Георги Чапкънов, които той сподели за "Стандарт". "Аз направих емблемата на НДК. Това беше последното нещо по оформянето сградата. Пред зала номер едно също има мой релеф. Идеята ми за слънцето на челната фасада идва от българска възрожденска къща, но вградих и житен клас.

Тогава ми започнаха проблемите

- дали съм бил земеделец и защо ми е хрумнало? Ходих при Людмила Живкова да си говорим очи в очи. След като тя видя знака, нареди незабавно да бъде сложен. Искаше да е временно, но така си и остана до днес."

Строежът на НДК е част от инициативите за отбелязването през 1981 г. на 1300 години от създаването на българската държава. Архитектурният проект на основната сграда е на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е изградено по идея на друга група творци, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. В НДК има произведения на Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Павел Койчев, Теофан Сокеров. Автор на паметника "1300 години България" е Валентин Старчев.

"Това е животът на животите ми. Аз направих от НДК предприятие, което да не разчита на държавата, а да си работи само. Така е и досега", споделя бившият му шеф Христо Друмев. Там, на близката някогашна могила, е основан и "Левски", напомня бившият конституционен съдия и член на УС на най-големия ни клуб Георги Марков.

Както всяко друго нещо в България, и този строеж не минава без скандали.

Работата започва през 1978-а и още през есента на 1979-а започват разправиите. Възниква силна съпротива срещу НДК - най-вече заради махнатия монумент. Основна роля има и тоталното несъгласие на някои "братя" срещу честването на 1300 години България. Дори Тодор Живков, който първоначално бил във възторг от идеята, дава указания пускът да се отложи за след 10 години. "Помолих Людмила Живкова да го отклони от това намерение, но и тя не успя да го разубеди", разказа тогавашният министър на културата Георги Йорданов. След много спорове Живков все пак се съгласява да види какво се случва на място. През март 1980 г. той лично се убеждава, че най-сложната част е вече завършена и сградата може да е готова до една година. Тато разрешава работата да продължи.

Тогавашният вицепремиер Григор Стоичков става ръководител на строежа. Пратени са и войници, които работят почти денонощно. Зала едно и прилежащите й части са завършени на 31 март 1981-ва, а останалите обекти - до 20 октомври, в чест на 1300-годишнината.

Зала номер едно събира към 4000 човека

и не бива да се пишат легенди за нейния капацитет. Но и до днес тя е едно от най-предпочитаните места за концерти. Овации в нея са получили Хосе Карерас, Найджъл Кенеди, Монсерат Кабайе, Боб Дилън, "Йес", Джо Кокър, Гари Мур, Стив Вай, Фиш, "Тото", "Илектрик лайт оркестра" и много други.

Сега столична община прави всичко възможно да обнови и НДК, и пространството около него. Вече има обявен конкурс. Не се знае каква ще бъде съдбата на монумента, сътворен от Старчев - според градските легенди петима загиват, докато го строят. Най-разумната идея е да бъдат върнати колоните с имената на загиналите българи през войните. Тя е и най-добрата. Да не напомняме как наричат този паметник столичани.

Прочети цялата новина

Свързани новини: