Островът лаборатория, където Китай изпробва обединение с Тайван

Франс прес

Заместник-управителят на малкото островче в народен Китай е тайвански гражданин, нает от Пекин. Китайските власти демонстрират на това късче от “общата родина” необичайно отваряне към Тайпе.

Разположен на няколко кабелта от континента, източният остров Пинтан е най-близката до Тайван част от КНР и Пекин мечтае да го превърне в лаборатория, където да подготви евентуалното обединение.

През 1949 г. китайските националистически войски, претърпели поражение от комунистите, намират убежище в Тайван. Оттогава островът е практически независим от Народната република, при все че Пекин още има претенции за суверенитет върху него.

Отношенията на континентален Китай с “бунтовния” остров, наброяващ днес към 23 милиона жители, през последните години впрочем се затоплят благодарение на икономическите обмени.

На 11 февруари в Нанкин (Китай) разговаряха двама висши представители на Китай и на Тайван - това бе първият официален контакт между правителствата на двете територии след края на гражданската война през 1949 г.

По крайбрежието в Пинтан израстват един след друг модерни небостъргачи; там естествено сме в “комунистически” Китай, но тайванците са добре дошли да работят за местните власти, могат да карат коли с тайвански номера и да си отварят банкови сметки в тайвански долари.

Инициатор на новото начинение е Пекин, който го контролира изцяло. “Всъщност китайците работят там върху модела на една бъдеща интеграция (с Тайван), но без участието на Тайпе”, коментира Бони Глейзър от американския Център за стратегически и международни изследвания.

“Това може би е възможност за някои тайвански компании да спечелят някоя пара, но трудно си представям как ще подпомогне политическите стремежи на Пекин”, обяснява тя за АФП.

Според нея експериментът с Пинтан, целящ да спечели тайванците, може да се окаже и контрапродуктивен, а Тайпе да го възприеме “като потенциална заплаха”.

“Взаимни изгоди”

Континентът вече от години полага грижи да да привлече тайванците - както инвестициите им, така и уменията, най-вече в технологиите, чрез щедри субсидии и преференции за техните предприятия.

Пинтан отива още по-далеч: Пекин обеща територията “да се стопанисва солидарно, да се развива с общи усилия, да се управлява и администрира съвместно с оглед взаимни изгоди”.

И в знак на добра воля комунистическият режим широко развърза кесията: отпусна за проекта най-малко 250 милиарда юана (30 милиарда евро), след като през 2009 г. начинанието бе одобрено.

По това време на островчето край брега на китайската провинция Фуцзиан се бяха настанили само шепа скромни риболовни фирми; още не бе построен и мостът към континента.

Днес гланцови брошури възхваляват ослепителните многоетажни кули, уютните вили в сенчести кътчета . . . а и “най-големия частен музей в Азия” по заемана площ.

Само през първото тримесечие на 2013 г. местната икономика отбеляза растеж от 16 на сто, а в края на ноември според официалния печат там са работели 129 предприятия с тайвански капитал, привлечени от обещанията на Пекин за привилегирован режим.

“За наша радост тези предимства стават все по-конкретни”, доволно споделя Шуйъ Чън Тъ - тайвански бизнесмен към 50-те, комуто отскоро помага и зет му.

Видимият успех обаче е плод на едностранни усилия: тайванският Съвет, отговарящ за отношенията с континента, подчертано се разграничи от инициативата през 2012 г. и отрече, че става дума за “общ проект”. “Икономическото чудо” откроява контрасти

За разлика от други случаи Пекин разпространи отварянето и върху политическата сфера, като нае тайванци за заместници на отговорни служители в островното ...

Свързани новини: