Дечко Узунов – живот като сън и творба

Като най-малък винаги съм бил около Дечко Узунов и съм го чувствал като приятел. Дори в училище идваше той, когато викаха някой от родителите ми. С вуйчо имахме постоянна връзка, а той е един от художниците на трийсетте години, които имаха връзка със Западния свят и бяха признати.

Така започна разказът на Пеньо Вълчанов пред БГНЕС за големия български художник Дечко Узунов. При откриването на изложбата на Дечко Узунов, с която галерията-музей, носеща неговото име отбеляза 115-годишния му юбилей, Пеньо Вълчанов разказа за срещите на вуйчо си с Пикасо и как и четиримата племенници на художника са тръгнали по неговия път.

"Дечко Узунов беше човек, който можеше да намери общ език и с модела в академията, и циганчето от улицата. Не слагаше прегради и беше изключително широко скроен, а това е много важно в изкуството. При него дори една детска рисунка може да въздейства, а в картините си вуйчо ми поставяше даден проблем, който изпяваше с помощта на четката", спомни си Пеньо Вълчанов, който смята, че една от големите магии на Дечко Узунов се скрие в неговата палитра. На нея боите уж изглеждат тъмни, но на самата стена светят.

Пеньо Вълчанов не пропусна да спомене за голямата култура и естетическо чувство на вуйчо си, с когото са правили заедно и керамика, и стенописи. "Дечко Узунов живя и в две Българии, но му беше ясно, че цимент не се разбива с глава. Винаги беше дипломат, а когато през 1945 г. направиха изложба на френски художници в България, за да видят отношението на родните творци към западното изкуство, вуйчо ми казваше: "Много е хубаво, но жалко, че формалистично", спомни си още Вълчанов и обясни, че по този начин Дечко Узунов се е шегувал с българските чиновници, които не могат да усетят западните течения.

"Дечко Узунов не обича да се вторачва в конкретната личност. Той винаги търси типа и тръгва от частното към общото", обясни кураторът на изложбата Ирина Аврамова и разказа как чувства присъствието на Дечко Узунов, който я води, докато рови из архивите, в които има над 13 хиляди творби.

Аврамова подчерта, че при Дечко Узунов нещата не еволюират чисто жанрово. Той се отегчава, когато трябва да изобрази конкретен образ, защото това го ограничава в посланието. Художникът обича да разтваря посланието и смисъла на творбата, независимо дали това е един бял лист, на който има нахвърлени с няколко четки, голо тяло, цвете или дървета. В картините Дечко Узунов не търси визията, а света зад видимото, ритъма и пространството. "Необходимо е да се усетят пътя и стила на автора, за да се почувства и неговата съвременност, защото Дечко Узунов не само е бил в крак с теченията на световното изкуство, но и винаги го е пречупвал и през призмата на българското", отбеляза кураторът на изложбата, според която и най-странната творба на Узунов е със завършено послание.

Според Аврамова, Дечко Узунов е артистът, който преживява целия си живот и творчески път една крачка над земята, като истински бохем. Животът му минава като сън и като творба. "Ако имаме истински художник и бохем в парижкия смисъл на думата, то това е Дечко Узунов и най-хубавото от всичко е, че все още има негови живи ученици, които да съхраняват връзката с художника и да продължават неговия дух", каза в заключение изкуствоведът.

Прочети цялата новина

Свързани новини: