Китарата на Пако замлъкна

Завинаги замлъкна китарата на великия Пако де Лусия. На 66 маестрото на фламенкото е бил покосен от инфаркт днес сутринта, докато играел с децата си на плажа в мексиканския курорт Канкун. "Кончината му е непоправима загуба за света на културата и за Андалусия. Ще му отдадем почит с двудневен траур", заяви Хосе Игнасио Ландалусе, кмет на родния му град Алхесирас в Южна Испания.

 

Франсиско Санчес Гомес, както е истинското име на изключителния изпълнител и композитор, през последните години живееше и в Испания, и в Мексико. Пако бе признат за един от най-влиятелните испански музиканти. Майсторът на шестте струни няма много записи (само 30 албума), но безбройните му изпълнения на живо са запечатани в спомените на неговата публика по целия свят. Смесваше по уникален начин фламенкото - традиционната циганска музика от Южна Испания, с джаз, поп, салса и боса нова.

 


Роденият в цигански квартал потомствен китарист от малък е предан на музиката. В семейството всички свирят и го обучават: бащата Антонио, вуйчото, по-големият брат Рамон. Малкият Пако (галеното от Франциско, а псевдонимът Де Лусия идва от името на майката, португалката Лусия Гомес) се оформя като дете чудо. На 11 окончателно изоставя училището, за да се посвети на своето изкуство. Когато е на 15, семейството се мести в Мадрид и скоро момчето с друг от братята си, Пепе, заминава на първо турне за САЩ. През 1967 г. излиза първият му самостоятелен албум - La fabulosa guitarra de Paco de Lucia. В Мадрид се запознава с китариста Рикардо Модрего, с когото записва няколко албума. Голямо влияние му оказва и срещата с Камарон де ла Исла, друг новатор във фламенкото, с когото Пако прави 10 плочи.

 


Десет години по-късно Де Лусия вече има световна популярност. Той концертира в "Театро Реал" в Мадрид, където до този момент не се е представял нито един фламенко китарист. Някъде по това време се жени за Касилда Варела. Започва да работи с известни джаз и фюжън музиканти, които ангажират таланта и фантазията му с нови жанрове. Между тях са Ал ди Меола, Джон Маклафлин, Лари Кориел, Чък Къриа. Албумът Friday night in San Francisco (1981), записан с Ди Меола е продаден в над 1 млн. копия, което е немислим обем до онзи момент за изпълнител на фламенко. Де Лусия се връща към класическото фламенко с революционния диск Solo quiero caminar. Записва го с няколко първокласни музиканти, сред които и брат му Пепе. През втората половина на 90-те испанецът отново се събира с Маклафлин и Ди Меола, като тримата правят грандиозно турне след излизането на албума The Guitar Trio. С тях е идвал и в България. През 1998 г. пуска диска си Luzia, посветен на починалата му майка, където за пръв път освен виртуозната му китара, публиката чува и гласа му. Последният му албум, "Хубави нещица", е от 2004-а.

 


Прочутият колеж "Бъркли" в Бостън през 2010-а го прави свой доктор хонорис кауза заради изключителния му принос към световната музика. Испанската социалистическа партия, на която китаристът бе убеден член, определи смъртта му като "огромна загуба за Андалусия, за Испания и за човечеството".

Прочети цялата новина

Свързани новини: