Прокуратурата разследва кредити за 46 млн. евро, опуснати от ПИБ без "елементарна проверка"

Прокуратурата разследва скандален случай, свързан с два кредита на обща стойност над 46 млн. евро, отпуснати от "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) през 2012 г., които така и не са изплатени от получателите им, научи Mediapool. Казусът е твърде заплетен, тъй като в течение на разследването става ясно, че съществуват данни за извършени сериозни престъпления от всички замесени страни – от двете фирми-кредитополучатели, от поръчителя им и дори от самата банка. Досъдебното производство по случая започва след сигнал от двамата изпълнителни директори на ПИБ Димитър Костов и Васил Христов срещу две фирми, получили банкови гаранции и кредити за общо 46 627 763 евро. Ходът на делото обаче се обръща срещу банката, тъй като проверка, назначена на Българската народна банка (БНБ) във връзка със сигнала, установява, че в двата случая ръководството на ПИБ е допуснало редица нарушения на Закона за кредитните институции (ЗКИ), на Наредба №7 на БНБ, както и на вътрешните правила на частната банка. Става въпрос за отпуснати кредити на "Зитера" ООД – в размер на 14 842 800 евро, както и на "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД – в размер на 31 784 963 евро. Според заключенията на проверяващите въпросните банкови гаранции и кредити са одобрени "без елементарни проверки", без да е посочена целта на единия заем, начина на погасяването му, без да са попълнени задължителни реквизити в заявлението и дори без да са проверени обстоятелствата, описани от кредитоискателя. Нещо повече – в случая с отпускането на по-големия заем, от ПИБ дори не са уведомили БНБ, че разрешават кредит в такъв размер, не са поискали икономическа обосновка и бизнес-план от фирмата, която е кандидатствала. И в двата случая проверяващите установяват разминаване между датите, когато е постъпило искането за кредит от клиента, когато по него е изготвено становище от кредитен експерт и когато окончателно са одобрени и сключени договорите. Другото общо между двата случая, дебело подчертано в доклада на БНБ е, че и по двата договора за заем авалист (поръчител – бел.ред.) е небезизвестният Иван Георгиев Танев, син на бившия земеделски министър в правителството на Любен Беров – Георги Танев. Иван Танев, известен с прякора си Универсалния, е разследван като лидер на престъпна банда за източване на ДДС от края на 2012 г., когато след показна акция, кръстена "Универсалните", МВР обяви, че е разбило престъпна група, ощетила бюджета с най-малко 16 млн. лева. Към момента делото все още се работи от спецпрокуратурата, а Танев е издирван от Интерпол с червена бюлетина. Променливото мнение на прокуратурата Друг странен момент в случая е, че въпреки всички констатации на БНБ за, меко казано, безотговорния начин, по който ПИБ е кредитирала двете фирми, в крайна сметка прокуратурата за момента се интересува единствено от факта, че при кандидатстването са били използвани фалшиви документи. Обстоятелство, също установено от проверката на БНБ. Не такова е мнението на разследващите през август м.г., когато тогавашният наблюдаващ прокурор от Специализираната прокуратура преценява, че материалите по случая с двата кредита трябва да бъдат отделени в друго производство - за "особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери". Тъй като тези дела са от компетентността на Софийската градска прокуратура (СГП), казусът е пратен там. В СГП настъпва нов обрат – образувано е дело по чл.248а от НК – който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от 1000 до 3000 лева. Макар производството да се води срещу неизвестен извършител, уязвими по този текст са само кредитополучателите и поръчителят. СГП на практика игнорира доклада на БНБ и мнението на колегата си в спецпрокуратурата за "особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери", с което отговорност е трябвало да бъде търсена от ръководни кадри в ПИБ, а наказанието би било от съвсем друг характер - затвор от 1 до 10 години и лишаване от право за заемане на държавни и публични длъжности и упражняване на определена професия или дейност. Предисторията На 25 януари 2013 г. в спецпрокуратурата е получен сигнал от изпълнителните директори на ПИБ , в който те се оплакват от действията на две фирми – кредитополучатели. Според описаните от банкерите обстоятелства "Зитера" ООД е поискала през март 2012 г. от ПИБ да издаде банкова гаранция във връзка с нейно участие в търг на френската държавна агенция за морски храни "ФрансАгриМер" за доставка на храни на хора в неравностойно положение. Банковата гаранция е издадена, а малко по-късно фирмата е поискала друга гаранция – за добро изпълнение, тъй като е спечелила търга. Няколко седмици след това фирмата иска и получава от банката кредит за 14 842 000 евро. Поръчителят по него Иван Танев обаче няма нищо общо с дружеството. Именно той дава и единственото обезпечение по кредита – запис на заповед. Заемът е усвоен за няколко седмици. На 19 октомври 2012 г. изтича крайният срок за връщането му, но клиентът на банката не прави плащания по него. Вместо това Иван Танев представя писмо от "ФрансАгриМер", че агенцията все още не е получила предвидените за разплащането по договора средства. Два дни по-късно от банката пишат на французите и разбират, че всъщност "Зитера" ООД никога не е печелила подобен търг, а още по-малко е сключвала договор. Другата част от сигнала на изпълнителните директори на ПИБ визира "Ви Ем Корпорейшън" ООД, зад което отново стои "универсалният" Танев. Пак през пролетта на 2012 г. фирмата участва в търг, организиран от Румънската агенция за плащания и интервенции в земеделието, чиито предмет е доставка на олио и брашно за социално слаби. Издадени са банкови гаранции за 31 784 963 евро, които отново са обезпечени само със запис на заповед на името на Иван Танев, който отново е авалист по заема. Изпълнителните директори на ПИБ пишат в сигнала, че нямат информация какво се е случило с договора между фирмата и румънската агенция и дали има направени плащания. С постановление на прокурор Йордан Грамов, който впоследствие бе назначен за зам.-вътрешен министър, сигналът е присъединен по висящото в спецпрокуратурата разследване за източване на ДДС срещу бандата, за чийто лидер е заподозрян именно Танев. Освен това на 24 април 2013 г. на управление "Банков надзор" в БНБ е възложено да провери процедурите по издаване на банковите гаранции и одобряването на кредитите по случая и да изготви експертен доклад. Той става готов около месец по-късно. Шокиращите заключения на проверяващите От заключенията на проверяващите става ясно, че фирмата "Зитера" ООД е регистрирана през 2010 г. и става клиент на банката на 24 март 2012 г., като само три дни по-късно в ПИБ постъпва искане за отпускане на кредит и банкови гаранции за над 14 млн. евро. Парадоксалното е, че комитетът за риска към Надзорния съвет на банката одобрява искането за издаването на гаранциите на 26 март 2012 г., въпреки че самото искане е подадено в банката ден по-късно. От ПИБ обясняват на експертите, че не е правен анализ на финансовото състояние на Иван Танев, нито е водена кореспонденция с френската агенция "ФрансАгриМер". "На 27 март 2012 г. в банката е постъпило искане от горното дружество за кредит в размер на 14 842 800 евро. На бланката за искане на кредит е положен подпис и печат на дружеството, без име. Не е посочена целта на искания кредит и предназначението му, нито как ще се погасява. Банката е приела формуляр "Искане за отпускане на кредит", въпреки че не са попълнени задължителните реквизити от страна на кредитоискателя. На същата дата са подадени и 3 броя искания за издаване на банкови гаранции за участие в търг, като не е посочено име на лицето, подписало искането. На 27 март 2012 г. е изготвен финансов анализ на годишния отчет на дружеството от Диан Тишевски – кредитен специалист, който изготвил кратка обосновка на проекта, според която заложената печалба е 20%, като не става ясно въз основа на какво се достига до този извод. На експертите от БНБ не е бил представен пълният набор от документи. Представили им набор от тръжни документи, като на тях липсва входящ номер, не става ясно как са постъпили в банката и от кого са предоставени. В отговор на запитване на проверяващите банката отговаря, че не е извършила проверка във "ФрансАгриМер" за наличие на въпросните позиции по тръжната документация поради липса на съмнение/?!/. От страна на банката не са представени никакви документи, от които да се установи, че е била извършена предварителна проверка по автентичността и достоверността на документите за поръчката и предстоящия търг – чрез писмена кореспонденция или по друг начин. Такава кореспонденция е проведена на 25 и 26 октомври 2012 г. по имейл между Василка Стаматова, служител на банката, и френската агенция, от която се установява, че такъв търг и поръчка няма", гласят част от заключенията на експертите от БНБ, предоставени на прокуратурата. Проверяващите недоумяват и по каква причина в този случай за поръчител е привлечен точно Иван Танев при положение, че "същият не се споменава в нито един анализ или решение на компетентните органи". От ПИБ дори заявили, че "предвид размера на кредита – 14 842 800 евро" - не са извършили финансов анализ на финансовото състояние на Танев. ПИБ дори не е уведомила БНБ Експертите откриват редица нарушения и при отпускането на заема на другата фирма, фигурираща в сигнала - "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД, най-фрапиращото, от които е, че не е била уведомена БНБ за експозицията по кредита и така е бил нарушен Законът за кредитните институции (ЗКИ). "Проверяващите са отчели редица нарушения в процедурите по одобряване и отпускане на кредити в такива размери. За тези експозиции не е уведомена БНБ, като е нарушен ЗКИ, нарушена е и Наредба №7. Отново няма логично обяснение защо е привлечен Иван Танев като авалист. Съгласно чл.57 ал.1 от Вътрешните правила на банката има предвидено изискване за извършване на оценка на приетите обезпечения, което не се е отнесло и в този случай за авалиста Иван Танев. И в този случай, както в гореописания, на проверяващите не е била предоставена (поради липса на такава) икономическа обосновка или бизнес-план от страна на кредитоискателя. Проверяващите са констатирали отново, че има разминаване между датите на постъпилото искане от клиента, изготвените становища от кредитен кредите експерт, решенията на компетентните органи за разрешаване и самите договори за издаване. Тези констатации недвусмислено навеждат на извод, че този клиент (по-скоро авалиста) е бил привилегирован за банката, ползвал се е с нейното доверие, в резултат на което е нарушена последователността в целия кредитен процес, регламентиран във вътрешните правила за кредитиране", заключва докладът на БНБ по казуса. Няколко месеца, след като докладът на БНБ пристига в прокуратурата, наблюдаващият прокурор по делото Йордан Грамов е назначен за заместник на вътрешния министър Цветлин Йовчев. По делото има нов наблюдаващ прокурор – Марин Дишлянов. През август 2013 г. той преценява, че случаят с отпуснатите от ПИБ кредити и издадените банкови гаранции няма нищо общо с делото за източване на ДДС. По тази причина отделя материалите в ново производство. То е за особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери и е насочено срещу ръководството на "Първа инвестиционна банка". "При кредитни сделки от вида на гореописаните, с контрола и преценката на риска са ангажирани ръководните органи на банката, които взимат решения за одобряването им. Начинът на отпускане на кредитите – без елементарни проверки за достоверност на твърдения за участие и спечелване на несъществуващи търгове от кредитоискателя, неясно откъде и как приети в банката като доказателство за това кoпия от неистински документи, приемане като обезпечения за близо 50 милиона евро по двете горни експозиции записи на заповеди от едно лице, което няма как реално да бъде гарант на суми в такива размери, светкавичното им отпускане без никакви икономически обосновки, получени одобрения още преди да са направени исканията за кредит, констатираните от БНБ драстични нарушения в процедурите по одобряване и отпускане на кредити в такива размери, водят до единствено възможен и еднозначен извод за особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери по смисъла на чл.219 ал.4 от НК", пише прокурор Дишлянов в постановлението си, с което отделя материалите по сигнала от ПИБ в отделно дело. Тъй като разследването на безстопанственост не е от компетентността на Специализираната прокуратура, той изпраща делото в Градската прокуратура. В началото на септември м.г. обаче там е образувано дело единствено за използване на фалшиви документи с цел получаване на облекчени условия по кредит, съобщиха от прокуратурата пред Mediapool. Каква е причината от СГП да се фокусират единствено върху тази част от казуса, а не и върху данните за сериозни нарушения и дори престъпления от страна на ПИБ, не е ясно. От частната банка отричат констатациите на БНБ и обвинението Mediapool потърси коментар и разяснения по случая от изпълнителния директор на ПИБ Васил Христов. Той обаче изрази учудване, че подобни въпроси се поставят на неговото внимание и ги препрати към отдела на банката за връзки с обществеността и медиите. Запитани каква е причината ръководството на ПИБ да отпусне два кредита в общ размер на 46 627 763 евро, допускайки нарушения на вътрешните си правила и без да направи "елементарни проверки", както и дали вече са предприети мерки за изясняване на констатацията на БНБ, че Иван Танев е бил привилегирован, оттам отрекоха всичко. "Първа инвестиционна банка предоставя всичката необходима информация на БНБ. От нея е видно, че банката осъществява дейността си при стриктно спазване на законовите изисквания. Няма нарушение на вътрешните правила. Няма решение на прокуратурата, което да постановява наличие на безстопанственост, както Вие посочвате", твърди Ивайло Александров, говорител на ПИБ. Фирми фантоми Проверка в търговските регистри показа, че двете фирми, които са успели скоростно да получат кредити и банкови гаранции от ПИБ, имат класически профил на фантоми. Нито "Зитера", нито "Ви Ем Корпорейшън" имат обявени годишни финансови отчети. В същото време фирмите са регистрирани през 2010 г. и 2008 г. и според закона до този момент е трябвало да впишат в Търговския регистър поне три финансови отчета. Към 2012 г. едноличен собственик и управител на "Зитера" е бил 31-годишният тогава Румен Доковски. Когато падежът по кредита настъпва през септември 2012 г. във фирмата влиза втори управител – 34-годишният Величко Любенов, който е регистриран като кравар в смолянското с. Неделино. Седалището на фирмата е в апартамент в панелен блок в столичния кв. "Хаджи Димитър", а от справка в имотния регистър става ясно, че до 2003 г. този апартамент е бил собственост на бащата на Доковски – Петър. През 2013 г. Частен съдебен изпълнител обявява на публична продажба апартамент на Румен Доковски в жк "Младост" заради дълг от 150 000 лв. към ДСК. "Зитера" е регистрирана по ДДС в деня, в който открива сметките си в ПИБ и се дерегистрира половин година по-късно. Аферата в Румъния "Ви Ем Корпорейшън" има сходен профил. Неин едноличен собственик и управител е Валери Милорадов Петров. Офисът на фирмата е в блок в столичния кв. "Манастирски ливади". От съдебни решения, с които са обжалвани данъчно-ревизионни актове, става ясно, че "Ви Ем Корпорейшън" търгува с месо или поне издава фактури за това. Миналата година обаче името на фирмата се замеси в международен скандал. Дружеството сключва договор за доставка на храни в Румъния, които се плащат по програма на ЕС за помощ на хора в затруднено социално положение. Фирмата е трябвало да достави брашно и олио, като част от общата програма за продукти за 2.7 млн. души в неравностойно социално положение. За това "Ви Ем Корпорейшън" получава 26.6 млн. евро. В срок са доставени едва 30 на сто от хранителните продукти, но независимо от това на 19 януари 2013 г. българската компания е получила по сметката си близо 27 млн. евро. След като получава парите, дружеството просто изчезва. Колкото до очевидно привилегирования с "необяснимо" доверие от ПИБ поръчител Иван Танев, видно от информационната система на Софийски градски съд (СГС), той взима активно участие в делата, които банката е завела срещу него, въпреки че и в момента се води издирван от Интерпол. Той е подавал различни искания и молби до съда през ноември, декември м.г. и през януари т.г. В края на 2013 г. Танев подава жалба до СГС срещу постановление за прекратяване на водено срещу него от СГП наказателно производство. Подобен ход обикновено се предприема, за да се постигне окончателен акт на прекратяване, защото прокурорските постановления могат да се отменят от горестоящата прокуратура. Съдът обаче явно е отхвърлил жалбата на Танев, защото на 20 януари т.г. той пуска жалба до Софийския апелативен съд.

Прочети цялата новина

Свързани новини: