Киев обвини Москва във военна инвазия и поиска помощ от Запада

Украинското правителство обвини Русия в инвазия и окупация от руски военни части, след като въоръжени лица опитаха да завземат две летища в Крим, което допълнително изостри напрежението между Русия и Запада. В петък десет военни руски хеликоптери навлязоха в украинско въздушно пространство, а базирани в Крим руски военни обградиха украински граничен пост близо до пристанищния град Севастопол.   Новите управляващи в Киев призоваха ООН спешно да обсъди ситуацията, а Западът да гарантира териториалната цялост на страната на фона на опасенията от сепаратизъм в автономната република.   В същото време политическата обстановка в затъналата финансово и икономически страна се затегна, след като бившият премиер Юлия Тимошенко обяви, че ще се кандидатира на президентските избори в конкуренцията на опозиционния лидер Виталий Кличко.   Напрежението в Крим расте   По-рано в петък тежко въоръжени формирования опитаха да превземат летищата в Симферопол и Севастопол.   В същото време над 10 руски военни хеликоптери навлязоха в украинското въздушно пространство над Крим, съобщиха от граничния контрол на Украйна. Киев обвини Русия, че блокирала със свои военни кримския пристанищен град Севастопол, където е базиран Черноморският флот на Москва.   Един от униформените, завзели града, е потвърдил пред Ротйрес, че е военнослужещ от руския Черноморски флот и че частите са там, за да предотвратят избухването на протести като тези в Киев, довели до свалянето на бившия проруски президент Виктор Янукович.   От руския флот отричат негови подразделения да са завзели летищата, съобщи агенция Интерфакс, според която на едното летище имало кримска милиция.   Русия обеща да защити интересите на своите граждани в Украйна, но каза, че няма да се намесва с военна сила. Реториката и поведението на Русия след свалянето на Янукович обаче напомнят навечерието на инвазията й в Грузия през 2008 г., отбелязва Ройтерс.   Евентуална военна конфронтация в Крим би имала сериозни глобални последици, тъй като напрежението между Русия и Запада вече е достатъчно изострено заради смяната на властта в Украйна и противоречията около Сирия.   Въоръжените групи, завзели двете летища в Крим, получават заповедите си от най-високо ниво в Русия, заяви Андрий Паруби, секретар на Националния съвет по сигурност и отбрана на Украйна. Има отделни групи, командвани от Кремъл, заяви той на пресконефренция в Киев.   Един от обсъжданите варианти е да се обяви извънредно положение в Крим, добави той.   Външните министри на Франция, Германия и Полша, които посредничиха за споразумението, сложило край на политическата криза в Украйна по-рано този месец, призоваха всички страни да се въздържат от всякакви действия, заплашващи териториалната цялост на Украйна.   Вътрешният министър Арсен Аваков определи случващото се в Крим като "военна инвазия и окупация в нарушение на международните споразумения и норми", а временният президент на Украйна Олександър Турчинов съобщи, че е помолил Съветът за сигурност на ООН да се намеси в "случай на нарушение на суверенитета на Украйна".   В столицата на Кримската автономна република Симферопол преди ден въоръжени окупираха сградите на парламента и правителството и издигнаха руския флаг.   Москва отрича намеса в републиката с проруско мнозинство, но обяви, че "с оглед нестабилната обстановка около месторазположението на частите на Черноморския флот в Крим и местата, където живеят военнослужещите и семействата им, охраната им е подсилена с антитерористични подразделения".   От Кремъл съобщиха, че президентът Владимир Путин е наредил на правителството да разгледа искането на Крим за хуманитарна помощ, но няма никакви реакции към последните събития там.   Киев търси международна помощ срещу евентуална намеса на Русия   И. д. президентът на Украйна Олександър Турчинов заяви, че руски сили са замесени в ескалацията в Крим, а парламентът на Украйна гласува резолюция, в която призовава САЩ и Великобритания като участнички в Будапещенския меморандум да станат гаранти за суверенитета и териториалната цялост на страната след завземането на две летища в Крим от въоръжени мъже.   Будапещенският меморандум е международен договор, сключен през 1994 г. от Украйна със САЩ, Великобритания и Русия, които станаха гаранти за нейната независимост в замяна на отказа й от ядрени оръжия, припомня агенцията.   Върховната рада се обърна също така с призив към Русия да прекрати всички действия, които застрашават суверенитета и териториалната цялост на Украйна.   Киев поиска от Съвета за сигурност на ООН да свика извънредна сесия, на която да бъде обсъдена кризата в страната в светлината на поетия ангажимент от световните сили да гарантират териториалната й цялост, съобщи Ройтерс.   Украинският депутат Олег Ляшко пък предложи незабавно да бъдат денонсирани Харковските споразумения, свързани с условията за пребиваването в Украйна на руския Черноморски флот, предаде ИТАР-ТАСС.   Командващият силите на НАТО и САЩ в Европа ген. Филип Брийдлав заяви обаче, че нито САЩ, нито НАТО имат готов план как да отговорят в случай на военна намеса на Русия на Кримския полуостров в Украйна.   Западът продължава да стои зад новото украинско правителство. В телефонен разговор с премиера Арсений Яценюк вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън е подчертал, че сега трябва да се гарантира не само мира, стабилността и единството в Украйна, но и да се възстанови вярата на всички украинци.   Държавният секретар на САЩ Джон Кери от своя страна каза, че Русия е обещала да уважава териториалната цялост на Украйна.   На съвместна пресконференция във Вашингтон с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер Кери уточни, че е получил това уверение по време на телефонния си разговор с руския външен министър Сергей Лавров.   По думите на Кери, Лавров заявил, че започналите руски военни маневри до границите с Украйна били предварително планирани и не били свързани със събитията в страната.   "Ние смятаме, че сега всички трябва да направят крачка назад и да избягват всякакви провокации", посочи американският държавен секретар, който в сряда предупреди Москва, че евентуална военна интервенция в бившата съветска република би била "сериозна грешка".   ЕС може да окаже финансова помощ до 1 млрд. долара   Европейският съюз ще обсъди възможността за оказване на финансова помощ на Украйна в размер до 1 млрд. долара, заяви Щайнмайер на пресконференцията след срещата си с Кери. Той изтъкна, че сега е важно правилно да се оцени потребността на Украйна от международна помощ и приветства решението на Международния валутен фонд (МВФ) да изпрати експертна мисия в Киев.   Германският първи дипломат изрази надежда, че международната общност ще е готова да окаже необходимото съдействие на новото правителство на Украйна, сформирано от националния парламент.   "Изтокът и Западът не трябва да спорят относно бъдещето на Украйна", заяви Щайнмайер.   Германският канцлер Ангела Меркел от своя страна е поздравила новия украински премиер Арсений Яценюк и го е уверила в подкрепата си.   Руският президент Владимир Путин също възложи на правителството да продължи контактите с украинските партньори по развитието на търговско-икономическите връзки, както и да проведе консултации с чужди партньори, включително МВФ, за оказване на финансова помощ на Киев. Това обяви прессекретарят на държавния глава Дмитрий Песков, цитиран от ИТАР-ТАСС и Асошиейтед прес.   Путин поръчал също на руското правителство да разгледа въпроса за оказване на хуманитарна помощ на Крим. АП отбелязва, че това е първата реакция на Путин на кризата в Украйна.   Премиерът Арсений Яценюк каза, че Украйна се надява скоро да започне да получава международна финансова помощ и е решена на изпълни необходимите условия, за да си осигури подкрепа от Международния валутен фонд (МВФ).   Очаква се идната седмица мисия на МВФ да пристигне в Киев за преговори с новите украински лидери, които заявиха, че силно задлъжнялата страна се нуждае от най-малко 35 милиарда долара, за да избегне фалит.   Яценюк посочи пред журналисти, че в момента се подготвят "ясни стъпки" за получаване на финансова помощ. Той изрази надежда, че превеждането на помощта ще започне в "близко бъдеще" и отбеляза, че правителството ще нареди на централната банка да даде ход на мащабна програма за кредитиране, веднага щом ситуацията се стабилизира.   Ново обсъждане на предложението за асоцииране   В петък стана ясно, че външните министри на ЕС ще обсъдят как да действат със споразумението за асоцииране с Украйна на следващата си среща на 17 март, съобщи еврокомисарят по въпросите на търговията Карел де Гухт, цитиран от ДПА.   Не е ясно дали ЕС може да подпише политическо споразумение за свободна търговия с временното правителство в Киев, каза еврокомисарят пред журналисти в Атина след неформална среща с министрите на търговията на страните членки.   "Колкото до Европейската комисия, ние сме технически подготвени за всички възможности", заяви Де Гухт. Еврокомисарят каза, че въпросът може да бъде обсъден от лидерите на ЕС на срещата на върха на 20-21 март.   Русия загрижена и от отмяната на закона за държавната езикова политика   Русия даде да се разбере, че не е доволна и от отмяната на Закона за държавната езикова политика. Това се квалифицира като нарушение на международните задължения на Украйна и като ограничение на правата на малцинствата и на свободата на медиите, според руското външно министерство.   Временно изпълняващият длъжността президент на Украйна Олександър Турчинов нареди в четвъртък да се създаде работна група за подготовка на нов "закон за езика".   "Законопроектът трябва да бъде разработен спешно, като се отчитат спекулациите, които възникват около този въпрос", заяви Турчинов.   Той уточни, че е възложил на специална комисия да създаде, съвместно с езиковеди, филолози и специалисти по социални въпроси, работна група за подготовка на съответния закон. По думите му, новият текст ще бъде напълно балансиран и в него ще бъдат отчетени интересите на Източна и Западна Украйна, на всички етнически групи и национални малцинства.   На 23 февруари Върховната рада отмени закона за държавната езикова политика, влязъл в сила през август 2012 г. Той предоставяше на руския език статут на регионален в районите, където е майчин за не по-малко от 10% от населението. По данни на предишното правителство на Украйна руският език бе с регионален статут в 13 от 27-те области в страната.   Неотдавна Европейският парламент поиска от украинските власти да защитават възможността за използване на руския език от населението. Евродепутатите призоваха Върховната рада да уважава правата на малцинствата и да осигури "използването на руския и други езици на малцинствата".

Прочети цялата новина

Свързани новини: