Кризата в задния двор залага капан на Русия

в.Ню Йорк таймс

Въпреки многократните уверения, че няма да се намесва или да интервенира, руският президент Владимир Путин затъва все повече в клопката на задълбочаващата се политическа криза в Украйна. Той се изправя пред призиви да подкрепи етническите руснаци там, да осигури надеждно убежище за сваления й президент, а може би дори и да предприеме някакви ответни военни мерки. Въпросът е дали той е предвиждал подобен развой.

Самият Путин не е правил никакви публични изявления за украинската криза след бягството на президента Виктор Янукович от Киев миналата седмица. То съвпадна с края на Зимната олимпиада в Сочи, която политическият елит в Москва разглежда като доказателство за появата на нова, мощна и горда Русия близо четвърт век след краха на Съветския съюз.

Мълчанието на Путин обърка представите каква всъщност е руската политика, докато украинската криза приближаваше руските граници и поставяше въпроси за нейното геополитическо и икономическо отражение върху големия съсед. Русия се изправя пред риска да загуби не само ключово звено от своята сфера на влияние, но също и част от своята политическа, социална и историческа идентичност.

Огромни интереси - от най-голямата руска чуждестранна военна база до газопроводите

Засега стратегията на Путин да запази руското влияние в една страна, в която Кремъл има огромни интереси - от най-голямата си чуждестранна военна база до газопроводите, които крепят неговата икономика - остава неизвестна и пълна с рискове. Дори и така обаче събитията все повече принуждават Москва да действа.

Призивът на Янукович към Русия “да осигури личната ми безопасност” и съобщението, че той ще даде пресконференция в руския град Ростов на Дон, ясно показаха, че Кремъл е оказал най-малкото негласна помощ на унижения лидер, който беше изоставен дори от своите политически поддръжници.

Завземането на сградата на регионалния парламент в Крим от маскирани въоръжени лица, деклариращи лоялност към Русия, а не към Украйна, отново засили опасенията, че Путин може да бъде провокиран към военна интервенция като онази през 2008 г., когато руски войски навлязоха в Грузия, за да защитят отцепилата се Северна Осетия, сега призната от Москва за независима страна.

Руски официални лица отхвърлиха като абсурдни подобни опасения. Но в същото време Путин нареди да започнат изненадващи военни учения с участието на 150 000 войници на самия праг на Украйна, очевидно замислени като недвусмислено предупреждение за руската готовност. Това пък предизвика ответни предупреждения от НАТО и САЩ, че Русия трябва да се въздържа от всякакви провокационни действия и да зачита териториалната цялост на Украйна.

Икономически лостове и разпалване на сепаратистки настроения

Путин има няколко варианта да влияе на събитията в Украйна освен въоръжена интервенция. Украинската икономика е обвързана с тази на Русия, която е и най-големият й търговски партньор, а украинската тежка промишленост е много зависима от руския газ.

Кремъл освен това може да разпалва сепаратистки настроения почти винаги, когато пожелае, и така да дестабилизира страната.

Вероятно най-ефикасното оръжие на Путин обаче е времето – да седи и да наблюдава как Западът поема юздите на една икономика на ръба на банкрута.

Путин мрази Янукович, но какво да направи, когато той моли да дойде в Русия?

На думи Русия продължава да твърди, че вълненията в Украйна си е нейна вътрешна работа и че нито Москва, нито САЩ, нито Европа трябва да се месят. Бягството на Янукович - очевидно в Русия, макар че местонахождението му остава неизвестно – прави по-трудно за Кремъл да се придържа към желания от него неангажиран подход, въпреки дълбоките резерви сред руските висши служители към начина, по който Янукович действаше в кризата, и въпреки падането му от власт в края на миналата седмица.

Тази двойственост ясно пролича днес, когато говорителят на Путин ...

Свързани новини: