Украйна обвини Москва във военна инвазия и поиска помощ от Запада

Украинското правителство обвини Русия в инвазия и окупация от руски военни части, след като въоръжени лица опитаха да завземат две летища в Крим, което допълнително изостри напрежението между Русия и Запада.   Сваленият президент Виктор Янукович, който е издирван от новите украински власти за "масово убийство", от своя страна заяви от руска земя, че ще продължи борбата за бъдещето на Украйна, обвини Запада за кръвопролитията и обяви, че властта е узурпирана от "профашистки сили".   Украинските власти поискаха екстрадирането на Янукович, а главният прокурор нареди ареста на още десет бивши ръководители, членове на правителство от времето на Янукович, и шефове на силите за сигурност.   На този фон бъдещето на затъналата финансово и икономически страна остава неясно. Премиерът Арсений Яценюк обяви, че се надява Украйна скоро да започне да получава международна финансова помощ и повтори, че е готов за непопулярни мерки.   Напрежението в Крим расте   "Имаше опит за превземане на летищата в Симферопол и Севастопол, но те сега отново са под контрола на украинските сили за сигурност", заяви директорът на Националния съвет за сигурност и отбрана Андрий Паруби.   Черноморският флот на Русия, който е базиран в Крим, отрича участие в завземането на летищата. Според украинската гранична служба, около 30 руски морски пехотинци са заели позиции край базата на бреговата охрана в Севастопол.   Временният президент на Украйна Олександър Турчинов съобщи, че е помолил Съвета за сигурност на ООН да се намеси в "случай на нарушение на суверенитета на Украйна", а вътрешният министър Арсен Аваков определи случващото се в Крим като "военна инвазия и окупация в нарушение на международните споразумения и норми".   В столицата на Кримската автономна република Симферопол преди ден въоръжени окупираха сградите на парламента и правителството и издигнаха руския флаг. Москва отрича намеса в републиката с проруско мнозинство, но обяви, че "с оглед нестабилната обстановка около месторазположението на частите на Черноморския флот в Крим и местата, където живеят военнослужещите и семействата им, охраната им е подсилена с антитерористични подразделения".   От Кремъл съобщиха, че президентът Владимир Путин е наредил на правителството да разгледа искането на Крим за хуманитарна помощ, но няма никакви реакции към последните събития там.   Янукович обвини Запада и се зарече да се бори   В петък бившият украински президент Виктор Янукович направи първото си публично изявление след като бе свален от власт. Той даде пресконференция от Ростов на Дон. Янукович е  издирван от новите управляващи в Киев по обвинение в масово убийство, но Москва обяви, че ще гарантира сигурността му на руска територия.   Янукович заяви, че не се смята за "свален от власт", а е бил принуден да напусне Украйна чрез заплахи.   "Властта в страната е превзета от млади националисти и неофашисти, които представляват абсолютно малцинство сред гражданите на страната", каза Янукович.   Той се извини на гражданите на Украйна за събитията в страната, като посочи, че "не са достигнали сили, за да бъдат прекратени безредиците".   "До днешната ситуация в Украйна доведе безотговорната политика на Запада, която беше копирана от активистите на Майдан...Въоръжените хора трябва да напуснат улиците, трябва да бъде обезпечено нормалното протичане на живота на гражданите на Украйна", заяви Янукович.   Киев търси международна помощ срещу евентуална намеса на Русия   И. д. президентът на Украйна Олександър Турчинов заяви, че руски сили са замесени в ескалацията в Крим, а парламентът на Украйна гласува резолюция, в която призовава САЩ и Великобритания като участнички в Будапещенския меморандум да станат гаранти за суверенитета и териториалната цялост на страната след завземането на две летища в Крим от въоръжени мъже.   Будапещенският меморандум е международен договор, сключен през 1994 г. от Украйна със САЩ, Великобритания и Русия, които станаха гаранти за нейната независимост в замяна на отказа й от ядрени оръжия, припомня агенцията.   Върховната рада се обърна също така с призив към Русия да прекрати всички действия, които застрашават суверенитета и териториалната цялост на Украйна.   Киев поиска от Съвета за сигурност на ООН да свика извънредна сесия, на която да бъде обсъдена кризата в страната в светлината на поетия ангажимент от световните сили да гарантират териториалната й цялост, съобщи Ройтерс.   Украинският депутат Олег Ляшко пък предложи незабавно да бъдат денонсирани Харковските споразумения, свързани с условията за пребиваването в Украйна на руския Черноморски флот, предаде ИТАР-ТАСС.   Командващият силите на НАТО и САЩ в Европа ген. Филип Брийдлав заяви обаче, че нито САЩ, нито НАТО имат готов план как да отговорят в случай на военна намеса на Русия на Кримския полуостров в Украйна.   Западът продължава да стои зад новото украинско правителство. В телефонен разговор с премиера Арсений Яценюк вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън е подчертал, че сега трябва да се гарантира не само мира, стабилността и единството в Украйна, но и да се възстанови вярата на всички украинци.   Държавният секретар на САЩ Джон Кери от своя страна каза, че Русия е обещала да уважава териториалната цялост на Украйна.   На съвместна пресконференция във Вашингтон с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер Кери уточни, че е получил това уверение по време на телефонния си разговор с руския външен министър Сергей Лавров.   По думите на Кери Лавров заявил, че започналите руски военни маневри до границите с Украйна били предварително планирани и не били свързани със събитията в страната.   "Ние смятаме, че сега всички трябва да направят крачка назад и да избягват всякакви провокации", посочи американският държавен секретар, който в сряда предупреди Москва, че евентуална военна интервенция в бившата съветска република би била "сериозна грешка".   ЕС може да окаже финансова помощ до 1 млрд. долара   Европейският съюз ще обсъди възможността за оказване на финансова помощ на Украйна в размер до 1 млрд. долара, заяви Щайнмайер на пресконференцията след срещата си с Кери. Той изтъкна, че сега е важно правилно да се оцени потребността на Украйна от международна помощ и приветства решението на Международния валутен фонд (МВФ) да изпрати експертна мисия в Киев.   Германският първи дипломат изрази надежда, че международната общност ще е готова да окаже необходимото съдействие на новото правителство на Украйна, сформирано от националния парламент.   "Изтокът и Западът не трябва да спорят относно бъдещето на Украйна", заяви Щайнмайер.   Германската канцлерка Ангела Меркел от своя страна е поздравила новия украински премиер Арсений Яценюк и го е уверила в подкрепата си.   Руският президент Владимир Путин също възложи на правителството да продължи контактите с украинските партньори по развитието на търговско-икономическите връзки, както и да проведе консултации с чужди партньори, включително МВФ, за оказване на финансова помощ на Киев. Това обяви прессекретарят на държавния глава Дмитрий Песков, цитиран от ИТАР-ТАСС и Асошиейтед прес.   Путин поръчал също на руското правителство да разгледа въпроса за оказване на хуманитарна помощ на Крим. АП отбелязва, че това е първата реакция на Путин на кризата в Украйна.   Премиерът Арсений Яценюк каза, че Украйна се надява скоро да започне да получава международна финансова помощ и е решена на изпълни необходимите условия, за да си осигури подкрепа от Международния валутен фонд (МВФ).   Очаква се идната седмица мисия на МВФ да пристигне в Киев за преговори с новите украински лидери, които заявиха, че силно задлъжнялата страна се нуждае от най-малко 35 милиарда долара, за да избегне фалит.   Яценюк посочи пред журналисти, че в момента се подготвят "ясни стъпки" за получаване на финансова помощ. Той изрази надежда, че превеждането на помощта ще започне в "близко бъдеще" и отбеляза, че правителството ще нареди на централната банка да даде ход на мащабна програма за кредитиране, веднага щом ситуацията се стабилизира.   Русия загрижена и от отмяната на закона за държавната езикова политика   Русия даде да се разбере, че не е доволна и от отмяната на Закона за държавната езикова политика. Това се квалифицира като нарушение на международните задължения на Украйна и като ограничение на правата на малцинствата и на свободата на медиите, според руското външно министерство.   Временно изпълняващият длъжността президент на Украйна Олександър Турчинов нареди в четвъртък да се създаде работна група за подготовка на нов "закон за езика".   "Законопроектът трябва да бъде разработен спешно, като се отчитат спекулациите, които възникват около този въпрос", заяви Турчинов.   Той уточни, че е възложил на специална комисия да създаде, съвместно с езиковеди, филолози и специалисти по социални въпроси, работна група за подготовка на съответния закон. По думите му, новият текст ще бъде напълно балансиран и в него ще бъдат отчетени интересите на Източна и Западна Украйна, на всички етнически групи и национални малцинства.   На 23 февруари Върховната рада отмени закона за държавната езикова политика, влязъл в сила през август 2012 г. Той предоставяше на руския език статут на регионален в районите, където е майчин за не по-малко от 10% от населението. По данни на предишното правителство на Украйна руският език бе с регионален статут в 13 от 27-те области в страната.   Неотдавна Европейският парламент поиска от украинските власти да защитават възможността за използване на руския език от населението. Евродепутатите призоваха Върховната рада да уважава правата на малцинствата и да осигури "използването на руския и други езици на малцинствата".

Прочети цялата новина

Свързани новини: