Сирни Заговезни – празник на чистата човешка съвест

Днес всички християни честват Сирни Заговезни. За традициите на празника разказа пред Хасково Новини, директорът на Регионалният исторически музей Валентин Димитров.

Сирни Заговезни е празник от пролетния цикъл на народния календар на българите.  Празникът е християнски и се   нарича още Сирница,  Неделя Сиропусна, Прощална неделя. Като дата не е постоянна в църковния календар. Винаги се чества в неделя, една седмица след Месни Заговезни и  седем седмици преди Великден.  През тази, 2014 година Празникът на прошката – на Чистата човешка съвест се почита на 2 март . С него народът ни отбелязва седмицата между двете заговявания Месни и Сирни, поставя се началото на най – строгите и продължителни пости през годината.  Със Сирни Заговезни завършва подготовката за Великите пости. Тогава  за последно се ядат блажни храни. Богатата обредност е изпълнена с празнично, тържествено  съдържание.

Чрез магията на словото, музиката, невероятната танцова пластика и таланта на народа ни по време на честванията се изразява високата духовност и прагматизъм на българина. На този ден рано сутринта се почиства дома, събират се боклуците за да се изгони и убие лошото, същите се  запалват. За да са живи и здрави през цялата година всички членове на семейството прескачат огъня,и тази обредност има апотропеен  характер.  Следва празнична трапеза, без месо. Но преди да се седне на вечерята се изпълнява обичаят ”опрощаване”. Благославя се за здраве и плодородие. С прошка по-лесно се живее.

Всеки член на семейството иска прошка от останалите, за грешките през годината, по младите целуват ръка и искат прошка от по възрастните. Традиционните  думи за прошка са : „Прощавай мале, прощавай тате. „Следва задължителния отговор:  „Просто да ти е, Господ да прощава”. Тя, Прошката ни освобождава от минали преживявания и взаимоотношения. Прощавайки на  себе си и на другите, ние се освобождаваме.

Отказвайки да простим, живеем с миналото, а в такъв случай ще ни е трудно в настоящето. Важно е да намерим сили  да простим, важно е  и да искаме да го сторим. Гозбите на трапезата  са:  мляко, варени яйца, баница със сирене, варено жито, халва. Седнали на пода и с ръце зад гърба децата нетърпеливо очакват изпълнението  на ритуала “хамкане”, “ламкане”, „ласкане” или “комкане”.

На червен вълнен конец , спуснат от тавана или от дълга пръчка – хурка, високо вдигната, се завързва парче бяла халва, късче сирене, сварено яйце ,а в някои краища на страната и въглен. Най-възрастния член на семейството разлюлява яйцето (халвата) и всеки се стреми да ги хване с уста. Който първи успее, ще  късметлия и здрав през годината, ще му върви, като по вода.

След ритуала конеца се запалва и по начина на горене се пророкува дали годината ще е плодородна. Пепелта от изгорелия вълнен конец и въглена се пазят за лек. Обредностите имат и социален характер. Събира се цялото село, палят се Сирнишки огньове, които се прескачат от млади момчета и ергени, устройват се игри. Огънят се прескача за здраве. Същите тези младежите отсичат пръчки, разцепват ги в единия край и привързват между двата края слама. Запалват я и завъртат.  Това съоръжение се нарича оратник. Запалени, с въртеливи движения те образуват огнени кръгове. Така вярващите гонят болести, зли сили и напасти, както от домовете, така и от очакваната реколта.

Интересен огнен обичай е хвърлянето на стрялки, чавги, чилгари и пр. Изработват  се от дрян, по форма приличат на малки ракети  с дължина 10 – 15 см. и диаметър около 15- 20 мм. Имат пробита дупка на която се закрепват за гъвкава пръчка и след като се запалят се удрят в по-дебела и здрава пръчка за да се изстрелят. Всеки момък насочвал стрелата си към дома на изгората си с пожелания и заклинания за любов и женитба. Чавгата  е израз на желанието и стремежа:  Както гори и изгаря сърцето на влюбения момък за неговата избраница, така да се запали и любовта в сърцето на изгората му към  него. Изключителна чест и гордост е за момите в чийто двор са хвърлени най – много стрели.

Още много би могло да се каже за са обредните  форми и изрази на този светъл, предвестник на още по – светлия  празник Великден. Изпълнени със съдържание са традициите и обичайте на народа ни и силно вярвам че същите тези традиции ще  съхранят и запазят българската ни идентичност. Превръщайки се в европейци нека не забравяме , че преди всичко сме българи.

Хасково Новини

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: