Енергийната зависимост от Русия поражда основните рискове за България от кризата в Украйна

Ситуацията в Украйна създава няколко потенциални рискове за България – предимно икономически, произтичащи от енергийната зависимост на страната ни от Русия. Такъв извод се налага от обсъжданията в Съвета по сигурността към Министерския съвет, който във вторник се събра заради рязкото покачване на напрежението в Украйна от последните дни, когато руски войски окупираха Крим. Нарушаването на доставките на газ на България остава основната икономическа заплаха, съобщи след края на заседанието вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев. Възможно е да бъде затруднена работата на "Нефтохим". В средносрочен план има риск от извозването на отработено ядрено гориво. Има опасност от имиграционен натиск, също така има риск от трайно влошаване на отношенията между Украйна и Европейския съюз и затрудняване на реализацията на проекта "Южен поток", е отчел Съветът по сигурността към МС. Създава се национален щаб, който ще наблюдава обстановката в Украйна. България ще направи преглед на плановете при евентуално влошаване на радиационната обстановка в Украйна, тъй като, както отбеляза министър Йовчев, там има четири ядрени централи. [div class='left_orange']Имаме на склад ядрено гориво за година и половина и газ за два месеца АЕЦ "Козлодуй" разполага с достатъчно свежо ядрено гориво "на фризер", с което може да издържи до пролетта на 2015 г., ако продължат проблемите между Украйна и Русия, коментира изпълнителният директор на ядрената централа Иван Генов пред Mediapool. Дори и да не може тогава да се вози горивото с влак през Украйна, какъвто е обичайният маршрут за доставките за АЕЦ "Козлодуй", отработен е вариант за пратки със самолет.   От Министерството на икономиката и енергетиката пък съобщиха, че в газохранилището в Чирен има 200 млн. куб. м природен газ, което може да задоволи потребностите на страната за два месеца, в случай че има проблеми с доставките на руско синьо гориво през Украйна. Още[class='left_orange' div]"Тук не трябва да пренебрегваме макар и малко вероятни, но съществуващи рискове от нарушаване на нормалното функциониране на четири ядрени централи, които са на територията на Украйна с 15 реактора, както предвид възможностите от възникване на въоръжен конфликт, така и предвид диверсии или пък в резултат на тежката икономическа криза в Украйна нормалното им функциониране може да бъде нарушено“, каза още Йовчев. Освен това ще бъдат актуализирани и плановете, свързани с доставките на природен газ и нефтопродукти за България. "При едно такова развитие за някои от големите инфраструктурни проекти като "Южен поток" рискува да се затрудни тяхната реализация", каза Цветлин Йовчев. По думите му Съветът е обсъдил всички аспекти и сценарии, свързани със събитията в Украйна. Ще бъдат актуализирани всички планове за доставките на газ, нефт и нефтопродукти, обсъдени възможности за търсене на алтернативни решения и готовността на предприятията да преминат на друг режим на работа. Въпреки първоначалната заявка, че Съветът по сигурността към Министерския съвет се събира, за да изработи единната позиция на България за събитията в Украйна преди извънредната среща на лидерите на Европейския съюз в четвъртък, след заседанието не стана ясно дали България ще подкрепи евентуални икономически санкции срещу Русия. В същото време външният министър Кристиан Вигенин е в Киев, където се срещна с новите украински лидери и предложи помощта на София за европейската перспектива на страната. По-рано президентът Росен Плевнелиев обяви, че е готов да свика заседание на Консултативния съвет по национална сигурност заради Украйна. Във вторник Плевнелиев се срещна с министъра на отбраната Ангел Найденов, с когото са обсъдили осигуряването на доставките на газ и енергийната сигурност на България и са набелязали мерки за по-активната позиция на България в НАТО. Вигенин подкрепи в Киев новите управляващи "Подкрепяме суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна и очакваме новото правителство заедно с международната общност да създаде необходимите условия за деескалация на напрежението и трайна стабилизация на страната", заявил външният министър Кристиан Вигенин по време на срещата си с изпълняващия длъжността президент на Украйна Олександър Турчинов. Вигенин е посочил, че е важно правителството на Украйна да предприеме мерки, с които да ангажира всички граждани независимо от тяхната етническа принадлежност и е изразил "удовлетворение" от отказа на Турчинов да подпише решението на Върховната рада за отмяна на Закона за държавната езикова политика в Украйна. Според Вигенин това е много важен знак към българите в Украйна, защото "сигналите, които бяха изпратени от българска страна и други страни членки бяха чути". Законът дава статут на регионален език не само на руския, но и на българския език в районите с малцинствено население от над 10 процента. В Украйна има между 250 и 300 000 българи, които може да бъдат засегнати при засилване на националистическите настроения. Въпреки това Вигенин подчерта, че от срещите, които е провел, е бил убеден в това, че не съществува непосредствен риск. Българският външен министър е обсъдил с украинския си колега Андрий Дешчица съдействието на България за реализиране на европейските аспирации на Украйна. "От особено значение е осъществяването на възможностите, които ни дава подписаният през ноември 2013 г. в Киев Меморандум за сътрудничество между министерствата на външните работи на нашите страни в областта на европейската интеграция и в рамките на Комисията НАТО - Украйна", заявил Вигенин. Той е поканил своя колега да участва в Съвета на външните министри на страните членки на Черноморското икономическо сътрудничество, който ще се проведе във Варна през юни. В хода на разговора беше обсъден също въпросът за изпращане в Украйна на наблюдателска мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за установяване на фактите. Българската делегация е поднесла и цветя на площад "Независимост" в памет на загиналите от двете страни по време на събитията. Вигенин обяви готовността на България да приеме децата на загиналите за ваканция през лятото. Българският външен министър е разговарял и с вицепремиера Володимир Гройсман, председателя на партия УДАР Виталий Кличко и депутата във Върховната рада и специален пратеник на Украйна за Автономна република Крим Борис Тарасюк. Станишев се обяви за балансирано решение Лидерът на европейските социалисти и БСП Сергей Станишев, който до момента не е изразявал позиция за ескалацията на напрежението между Русия и Украйна и Русия и Запада, заяви, че ЕС трябва да осигури незабавна финансова и техническа помощ на правителството в Киев и да бъдат положени всички необходими усилия, за да бъдат защитени отношенията ЕС - Украйна и ЕС – Русия. "Правителството в Киев трябва да направи всичко възможно, за да бъде по-приобщаващо, като диалогът с източните и южните събеседници трябва да бъде приоритет. Призоваваме за намирането на балансирано решение, зачитащо териториалната цялост и интегритет на Украйна. Всички опасения, които има Русия по отношение на ситуацията със сигурността и правата на човека в Украйна, могат да бъдат решени чрез преговори или международен мониторинг", заяви Станишев, който е роден в Украйна, цитиран от пресцентъра БСП. В същото време "Атака" внесоха в парламента своя проектодекларация, в която не се признава за легитимна новата украинска власт, взета с "преврат", и се посочва, че София ще е неутрална, а депутатите са срещу "предоставянето на бази и пряко или косвено военно участие на страната ни в подобни конфликти". Реформаторският блок: България закъсня с изготвянето на кризисен план Според Реформаторския блок пък случващото се в Украйна е ясен сигнал, че България има нужда от кризисен план, но такъв не е бил приет. От Реформаторския блок предупредиха, че е възможно намаляване или спиране на газовите доставки от Русия, подобно на ситуацията през 2009 година. Според Мартин Димитров първа точка, която трябва да разгледа следващият КСНС, е срокът за изготвяне на такъв антикризисен план, както и срокове за изграждане на алтернативните газови връзки. "Крайно време е основните договори, включително бъдещи, които засягат доставките на газ за България, да станат прозрачни", посочи Димитров.

Прочети цялата новина

Свързани новини: