Защо за Бога му е на човек да си купи футболен отбор?

Казват, че е сравнително лесно да спечелиш  милион лири като собственик на футболен клуб. Всичко, което трябва да направиш, е да вложиш 2 милиона.

Откакто Висшата лига (Premier league) на Англия бе създадена през 1992 година, парите във футбола се увеличиха главоломно до степен, че  милион лири вече са дребно ресто. Все още обаче е малко вероятно човек да спечели кой знае колко, ако си купи футболен клуб.

Въпреки сериозните приходи от телевизионни права и други търговски дейности, отборите от английския футболен елит все още имат проблеми с печеленето на пари. Каква ирония, като се има предвид, че целта на създаването на Висшата лига бе да бъде стабилизирано финансовото състояние на клубовете.

Според най-новия годишен преглед на Deloitte на финансите във футбола, само половината от отборите във Висшата лига са постигнали оперативна печалба през последния сезон 2012-2013 (т. е. печалбите без нетните разходи за трансфери).

Като цяло оперативните печалби на 20-те отбора от английския футболен елит са били едва 4% от приходите, и когато бъдат прибавени нетните разходи за купуване на играчи, нетните загуби са големи.

В по-долните дивизии, където приходите са малка част от тези във Висшата лига, ситуацията не е никак розова. В Чемпиъншип (Championship), втория футболен ешелон, едва три клуба са регистрирали оперативна печалба миналия сезон и само пет - нетна печалба, когато в сметката бъдат включени трансферите.

Тези числа са в контраст с факта, че повечето най-големи английски клубове са управлявани от успешни бизнесмени, които са направили купища пари в други сфери на живота.

Нещо повече, търсенето на английски клубове от чуждестранни инвеститори е голямо, като 11 от 20-те отбора във Висшата лига сега са чуждестранна собственост. 13 от 24-те клуба в Чемпиъншип също са притежавани от чужденци.

Така че, предвид ужасяващите финансови резултати, защо хората купуват футболни отбори?

Работи сърцето, а не разумът

Едно обяснение е, че това няма нищо общо с парите. Майк Ашли, президентът на Нюкасъл Юнайтед е собственик на Sports Direct, не изглежда обезпокоен от факта, че е малко вероятно да си върне 200-те милиона лири, които е заел на клуба. Той, в крайна сметка, е привърженик.

В издадена неотдавна автобиография Саймън Джордан разказва колко ужасно погрешно може да се окаже да притежаваш футболен отбор.

Джордан натрупал състояние от 175 милиона лири в ранните дни на революцията на мобилните телефони. През 2000 г. той платил 10 милиона лири, за да купи футболния отбор от Южен Лондон Кристъл Палас, като, на 32 години, станал най-младият президент на клуб.

Мнозина предупредили Джордан да не го прави, но като човек, който гледал тима от детинство, не можал да устои на изкушението. Превъртете 10 години напред във времето и клубът е в производство по несъстоятелност, а личното богатство на неговия президент до голяма степен е пропиляно.

Джордан твърди, че се е опитвал да управлява отбора като практичен бизнес, но не успял да устои на изкушението на амбицията, а във футбола успехът идва на висока цена.

Голям брой собственици просто са фенове на притежавания от тях клуб или са свързани с местните хора. Докато в света на бизнеса главата може да управлява сърцето, във футбола нещата може да стоят точно по обратния начин.

Да оставиш следа

Това обаче не обяснява защо толкова много чужденци без сантиментална привързаност към определен клуб буквално се редят на опашка, за да си купят един.

Твърди се, че Роман Абрамович, руският собственик на Челси, е отписал над  милиард ...

Свързани новини: