Има ли опозиция в блатото?

Власт и опозиция са взаимно зависими. Когато едно управление е слабо, то, в политически смисъл, и опозицията хич не я бива. Отговорността за кризата в държавата е споделена между правителство с "ниско доверие", работещо в "режим на обясненията", и опозиция на празнодумно критикарство, помпащо своето самочувствие от самонадъхващи фрази.

Ролята на парламентарната опозиция е не просто да бъде алтернатива на правителството и управляващото мнозинство. Тя не може да бъде сведена до елементарното разбиране за крепител на парламентарния кворум, до безлично поведение, при което хем не си с властта, хем се измъкваш удобно от гласуване и дебати по спорни законопроекти.

Коректив на властта, ориентир за избирателите

Опозицията вади "на светло" злоупотреби  на изпълнителната власт. Предлага политики и решения по актуални обществени проблеми. Тя служи едновременно за коректив и ориентир. Коректив – за властта, и ориентир за избирателите, дали управлението рулира в правилната посока. За да бъде алтернатива, опозицията трябва да е различна в своето поведение.

Не е опозиционно, когато действията срещу управляващото мнозинство са инструментализирани в искания за анкетни комисии, декларации на комсомолския патос и взаимни обвинения с идентични аргументи. Ефект на неутрализация е когато се чуе от парламентарната трибуна как бивши и настоящи управленци спорят за партийни назначения в администрацията –  за "калинки" и "стършели", а механизмите на политическото кадруване са едни и същи.

Удобните извинения на ГЕРБ

Истинска политическа гротеска е да се наблюдава активното мероприятие на ГЕРБ в събирането на подписи за референдум за мажоритарния вот, пък удобно да се извинява за псевдопреференциите с "монолитното единство" на БСП, ДПС и "Атака".

Най-голямата парламентарна група – аргумент, който Бойко Борисов изтъкваше многократно за морално право отново да управлява, избяга от отговорността за промяна в изборните правила. В моментите, когато кворумът беше нисък в пленарна зала, от 93-мата депутати на Борисов, участваха двайсетина.

А след обезсмислянето на преференциалното гласуване, Цецка Цачева обобщи: "и с този брой на гласове от ГЕРБ не сме в състояние да преодолеем онова, което се случва в пленарна зала". Защото по думите й, "ние сме категорично "против" изцяло нов Изборен кодекс".  

За каква опозиция вдясно може да говорим, когато в последните месеци тя е в поредния процес на обединение и наместване. Когато през медиите водят дебати за това дали Реформатроският блок ще си сътрудничи или не с ГЕРБ. Как единият лидер имал за задача да не позволява другия да е лицето на дясното.

Реформаторите като шекспиров герой

Реформаторите не могат да се измъкнат от ролята на шекспиров герой, който по-често влиза в диалог със себе си, отколкото да наблюдава реакциите на публиката. Извоюването на победата не става единствено в коловозите на самоизпълняващото се пророчество. "Подгответе се за успеха, Реформаторският блок ще печели всички следващи избори", провидя Меглена Кунева.

Десният блок постави тежка диагноза на държавата, но конкретните решения за проблемите ги няма. Критикарстването превръща политиката в зрелище, носещо тежък махмурлук и омерзение. Безвремие на нещо вече виждано и чувано. За голямо съжаление опозицията, която трябва да бъде носител на новото, е навлязла в период на летаргия, в който ще играе ролята си на "показалец", но не и инструмент за решаване на проблеми.

Самият Иван Костов обяви неотдавна, че реформаторите в момента решават проблеми, които ги отдалечават от заемането на позиции по актуални и интересни за хората политически проблеми. "Защото за хората е важно какво политиците мислят за техния живот, а не какво мислят за организацията на собствените си формации и как я постигат", каза бившият председател на ДСБ.

Слабата опозиция не само поддържа властовото статукво, но и позвoлява появата на политически полуфабрикати, често с кратък срок на годност, но с вредни ефекти. След витковизацията, на ход е барековизацията.

Оптимистично в политическото блато

Отричам обобщенията "всички са маскари" и глас за "по-малкото зло". Контролът върху действията на властта не бива да се изражда в милост за опозицията. Държавата все още е изправена пред риска да навлезе в спирала на избори. Очистване, което ще продължи с години. Резултатите от евровота могат да се окажат пусков механизъм за началото на тези процеси.

Оптимизмът е силна опора в политическото блато. Еволюционистите вярват, че днешният живот се е развил именно от блатото, а креационистите апострофират - чрез божественото сътворение. И подминавайки с усмивка споровете между тях, питам: има ли опозиция в блатото?

Прочети цялата новина

Свързани новини: