Къде се запиля свободата

/КРОСС/ На празник като 3 март е редно свобода и България да са най-често повтаряните думи надлъж и нашир из милата ни татковина. От Плевен през Батак, Копривщица та чак до славната Шипка на този ден става чудо: Няма го ятагана на поробителя, въздухът е вече друг, свой, и се диша все по-леко. Раята става народ. Високата порта става обикновена врата. Свобода. Днес, макар че е празнично, плющят знамена, звучат химни, държат се речи, а пред тв екраните по първите хора се опитват да ни внушат или просто си въобразяват, че те са днешните опълченци, някак неочаквано изниква въпросът: Къде точно се запиля същата тази свобода през годините. Продаде ли я някой, предаде ли я, или я употреби подличко за собствена изгода. Факт е обаче, че я няма, колкото и еретично да звучи това. Днес България е най-бедната страна в Европа. Никой не може да обясни защо, след като Господ е бил доста щедър, докато я сътворявал, а за българите се говори като за най-умните на планетата. Който не е способен да бъде беден, той не е способен да бъде свободен, казва Виктор Юго. С цялото уважение към гения е редно да признаем: Не е така. И българите сме най-точното опровержение на неговите думи. Бедни се научихме да сме, но свободата ни е като обувка, която ни стиска. Не ни приляга. Останахме си роби на големите братя. Приемаме с охота идеологията, закони, съвети, заповедите и чиновниците им. Обичаме да им целуваме ръка, да притичкваме при тях, за да наковладим другарчето, партията му и държавата ни

Прочети цялата новина

Свързани новини: