Разочарованието към властта расте, "кухи" партии набират потенциал зарази медийна популярност

Ако тази седмица се провеждат избори за депутати в Европейския парламент, то битката за първото място би била между БСП – 18.9% и ГЕРБ – 18.6%. Това показват данните от проучването на близката до БСП агенция "Афис". Според агенцията останалите партии, които ще имат евродепутати, са "България без цензура" (7.7%), АБВ (7.3%) и ДПС (5.3%). "Атака" остава под чертата с 3.8%, следвана от Реформаторски блок (3.3%) и НФСБ (2.4%).   28 на сто заявяват, че партиите не ги интересуват и няма да гласуват.   Към момента се очертава поведението на избирателите да бъде изцяло водено от вътрешнополитическите борби и практически да игнорира общоевропейската проблематика, ролята и мястото на България в ЕС и платформите на нашите партии за тези избори. За това говори фактът, че почти няма разлика между нагласите за избор на евродепутати и тези за евентуален избор на депутати за НС, според анализа на "Афис".   Общо 18.9% от участниците в изследването са посочили при затворен въпрос (с предварително изброени опции), че смятат да гласуват за БСП , ако евровотът е след седмица. Резултатът на БСП при отворен въпрос за евровота (без да има изброени опции) е 16.4%. Данните за ГЕРБ сочат 18.6% подкрепа за евровота при затворен въпрос и 13.4% при отворен.   Разликата между двете партии обаче е значителна, ако става дума за даване на подкрепа за евентуални парламентарни избори. В такъв случай БСП има 16.6% подкрепа, а ГЕРБ – 13.5%. Подкрепата за парламентарен вот е тествана от "Афис" само на отворен въпрос.   Трета по подкрепа е ДПС (по 3.8% подкрепа на затворен въпрос за евровота и парламентарните избори, както и 5.3% на отворен въпрос за евровота), следват "България без цензура" (3.7%, 3.4%, 7.7%) и АБВ (1.7%, 1.8% и 7.3%). Голямата разлика при изследванията при отворен и затворен въпрос идва при подкрепата на двете нови политически сили – "България без цензура" и АБВ. Участниците в изследването са склонни да ги посочат като свой избор, когато двете партии са изрично посочени като опции. При отворените въпроси подкрепата за тях е няколко пъти по-малка.   От "Афис" посочват, че появилите се през последните няколко месеца формации имат относително "кух” електорален потенциал, който се дължи на медийната им популярност и разпознаваемите личности, които лансират.   Преди дни излезе новото изследване на агенция "Алфа рисърч", което дава лека преднина на ГЕРБ (16.9%) над БСП (15.1%) и стабилни 6.9% за ДПС. С шанс да вкарат евродепутати са АБВ - 6.1%, "България без цензура" (ББЦ) – 5.5% и Реформаторският блок - 5.0%.   И двете изследвания подкрепят тезата, че партията на Бареков ББЦ привлича към себе си голяма част от традиционния електорат на "Атака”.   Според "Афис" политизацията в обществото е изкуствено нагнетявана и това личи при преформулирането на въпроса към анкетираните – от затворен с определен набор от възможни отговори към отворен, при който респондентът назовава сам кого би подкрепил. В единия случай неотговорилите, негласуващи и колебаещи се е 28%, а в другия – цели 51%.   Расте разочарованието от правителството – в момента то е 55% при 46% през септември м.г.   Обнадеждени близо са 19% (срещу 27% през септември).   С най-високо доверие се ползват Европейският съюз (45%), религиозните институции (40%), местната власт (38%), армията (36%). Но и при тях, с изключение на ЕС, недоверието надхвърля доверието.   Изследването на "Афис” потвърждава и друга тенденция, открояваща се в проучването на "Алфа рисърч" – крах на оптимизма сред българите. Близо 7 от 10 анкетирани твърдят, че България се движи в грешна посока, за един от трима животът е по-труден в сравнение с миналата година, а повече от половината българи имат песимистично очакване за своето бъдеще.   "Оптимистите бяха 53% през юни 2009, стигнаха до 35% преди изборите и сега, след 8 месеца ново управление, достигаха 28%. С други думи, няма усещане за оттласкване от дъното”, коментират от "Афис”.   За всеки трети пълнолетен българин най-сериозен е проблемът с безработицата; 14% посочват бедността и икономическата криза, а след тях остават здравеопазването, корупцията и пенсиите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: