Възкресяването на "Кремиковци" - след мнение на икономическата комисия

Парламентът одобри отлагането на вземането на решение за възобновяване на част от производството в металургичния комбинат "Кремиковци" до изготвянето на становище по въпроса на парламентарната икономическа комисия. Тя ще заседава по-късно в сряда по този въпрос, както и по другите предложения на "Атака" за национализация на електроразпределителните дружества и разваляне на договора за концесиониране на златната мина в Челопеч.   Над два часа продължи дискусията в парламента относно миналото, настоящето и бъдещето на "Кремиковци", след като националистите поискаха от депутатите да гласуват за възстановяване дейността и производството на Завода за непрекъснато леене на стомана в "Кремиковци" и това да стане част от правителствената програма за реиндустриализация на българската икономика.   Аргументът е, че възраждането на "Кремиковци" ще осигури работни места в региона, ще допринесе за увеличаването на брутния вътрешен продукт и ще съживи дейността на Българските държавни железници". Мотивирайки исканията си националистите изпаднаха в носталгия, припомняйки как преди да бъде "престъпно" приватизирано на предприятието се е падали 9 на сто от брутния вътрешен продукт.   "Българска стомана се е леела и се е продавала в Европа, не само в страните от така наречения Източен блок, но включително и в Япония и други държави в Азия", каза депутатът от "Атака" Николай Александров при представяне на предложението.   Румен Гечев от БСП обаче коментира, че парламентът няма правомощия да задължи изпълнителната власт да инвестира бюджетни или заемни средства в предприятие, което в момента е частна собственост. Той допълни, че правилният начин е правителството да направи икономически анализ за възможностите и начините евентуално да се възроди "Кремиковци", да има конкретни разчети и тогава Народното събрание да подкрепя решения на правителството.   Проф. Станислав Станилов от "Атака" обаче контрира, че няма нужда да се товари бюджетът, тъй като има Българска банка за развитие, която може да го финансира.   Депутатът от "Коалиция за България" Методи Костадинов предложи правителството да направи комплексен анализ с оценка за въздействие върху околната среда на "Кремиковци" и производствен, икономически и финансов анализ.   От ДПС обърнаха внимание, че ако се реши държавата да участва във възобновяването на работата в "Кремиковци", трябва да се прецени дали това няма да се тълкува от Европейската комисия като неправомерна държавна помощ.   От ГЕРБ обявиха, че няма да подкрепят възраждането на "Кремиковци" с държавни средства. "Подкрепяме идеята да бъде подпомогнат потенциален инвеститор, но не чрез пряко участие на държавата, а с ускоряване на административните процедури, което да не бъде за сметка на сериозна екологична оценка”, каза депутатът от ГЕРБ Стефани Михайлова. Тя посочи още, че само по себе си възраждането на Завода за непрекъснато леене на стомана няма голям смисъл. То трябва да е част от възстановяването и на други производства от предприятието, за да има реален икономически ефект и да е рентабилно.   Енергийните ресурси ще помогнат една държава да се реиндустриализира, а не наливане на държавни средства, коментира депутатът от ГЕРБ и бивш министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев. "Становищата на БСП и ДПС са, че "Кремиковци” е много хубав завод, но не трябва да става с държавни средства и да има частни инвестиции. Реиндустриализацията е актуална тема в ЕС. Нито в Европа, нито в Щатите това не означава наливане на пари на данъкоплатците. Няма как това решение да мине, защото не се подкрепя от премиера”, посочи Добрев.   В крайна сметка по предложение на лидера на "Атака" Волен Сидеров депутатите приеха да се отложи гласуването на редактиран вариант на решение, с което да се възложи на правителството да предприеме спешни мерки за осъществяване на варианти за възстановяване на възможните производствени дейности в "Кремиковци". Вземането на решение ще стане след становище на парламентарната икономическа комисия.   От пролетта на 2011 г. собственик на предприятието е фирмата "Елтрейд къмпани", зад която стоят "Надин Металс трейд" и "Велпет консулт". Срещу 316 млн. лв., част от които осигурени от Първа инвестиционна банка, "Елтрейд" купи обявения година по-рано в несъстоятелност комбинат, чиито задължения надхвърляха 2 млрд. лв.

Прочети цялата новина

Свързани новини: