95-годишният акад. Кирил Василев: Людмила Живкова беше една луда жена

Писах тройка на Жени Живкова и фамилията още повече ме намрази

Акад. Кирил Василев е доайен на академиците и на философската наука у нас. Роден е на 23 май 1918 г. в село Турян, Смолянско. На 18 години става ремсист, а по-късно партизанин и политкомисар на отряд от състава на Втора родопска бригада. След 9-и септември 1944 г. завършва философия в Софийския университет, където по-късно чете лекции по исторически материализъм. През 1989 г. става академик на БАН. И досега академикът си остава последователен марксист. Най-популярният му труд „За любовта“ не е идеологически и е издаден в половинмилионен тираж на руски език и в няколко милионен на китайски език през 1986 г. На български има 4 издания, след като първоначално тогавашната власт не е искала да го публикува.
Кирил Василев е баща на починалия неотдавна проф. Николай Василев, който беше уволняван и изключван от БКП преди 1989 г. за критики срещу режима на Живков. (Повече за акад. Василев тук).

- Акад. Василев, какво  се случва в държавата?

- България днес се намира в мъгла, в която се издигат само бандитите, които крадат и обират народа. БСП не са никакви комунисти и социалисти. Трябва ново поколение в партията, което да я води по пътя на Димитър Благоев. Сега живеем в най-тъмния капитализъм, а нямаме дори истински лидери.

- От къде идва проблемът?

- От Тодор Луканов!

- Имате предвид Андрей Луканов?

- Тодор беше дядо му на Адрей. Аз срещнах навремето Андрей Луканов и го наплюх. Казах му: „Андрей, не върши мръсотии! Мръсник с мръсник! Всичко започна от Политбюро на БКП. Там аз познавах само един почтен човек – Александър Лилов. Той единствено ме харесваше, защото бях отблъснат от Тодор Живков, защото никога не съм го споменавал в произведенията си. Тато обаче беше казал: „Другаря Василев, никога няма да го пратим на заточение, защото беше партизанин. Няма да му се дава просто нищо. Няма да бъде ректор, нито зам.-ректор, нито декан, нито зам.-декан”. Аз не бях никакъв, а всички други се изредиха. Зад всичко стоеше Тодор Живков, който беше един мръсник. Обичаше само Любомир Левчев и компания, защото Левчев му лижеше подметките.

- Как оцеляхте тогава?

- Бях политкомисар на партизански отряд от Елхово. Аз имах име. Не бях никакъв. Имаше един Цоновски, който стана декан, а преди войната беше фашист. Тодор Живков четири пъти ме искаше за съветник, но аз отказах и той още повече ме намрази.

- Кой трябваше да ръководи БКП?

- Александър Лилов, само него уважавам. Все щеше да се намери някой. После Лилов го изгониха през 80-те години от Политбюро заради мен. Извика ме на Витоша, и му казах, че трябва да стане лидер на БКП. После това се разбра от Политбюро и го изключиха. Известно време уважавах и Цола Драгойчева, но я изоставих и нея (б. р. – Цола Драгойчева е известен деец на нелегалното комунистическо движение, после член на Политбюро дълги години). Тя се поддаде на един мръсник от Смолян, който беше секретар на партията Величко Караджов. А аз навсякъде ходех с нея, за да говоря за подвизите й. Тя затова ме и обичаше. Този мръсник я настрои срещу мен, защото е бил фашист в миналото, а аз се борех срещу това. Цола стана солташак накрая на Живков и ме предаде. Трябваше да изнасям слово в Смолян, но когато Тато разбрал, казал: „Цола, никакъв Кирил Василев! Ще си намериш друг историк!” Следващия път ме покани в Пазарджик. Аз й казах: „Цола Драгойчева, никога няма повече да ти дойда на речите, защото не си комунистка, а предателка!”

Свързани новини: