Казионните студентски съвети подкрепят несменяемостта на ректорите

Националното представителство на студентските съвети (НПСС) няма нищо против предложената от БСП промяна в Закона за висшето образование, която премахва мандатността на ректорите и на практика ги "бетонира" в ръководството на университетите. Това стана ясно от думите на председателя на НПСС Ангел Георгиев в четвъртък.   Той призна, че има натиск над студентските съвети в страната от страна на някои ректори, като цитира "ръководството на Съвета на ректорите". Негов председател е Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София. Което, според ръководството НПСС, не означавало, че "законът за бетонираните ректори" ще направи Ваньо Митев или друг ректор несменяем.   Премахването на ограничението за броя на мандатите на ректорите от закона бе посрещнато негативно от академичната общност и се засилиха подозренията, че поправката е лобистка и в интерес на някои сегашни ректори на ВУЗ.   Георгиев обяви още, че националното представителство ще поиска да засили участието си в управлението на университетите, като пред министерството на образованието ще настоява квотата на студентите в академичните съвети да се повиши. В момента я е 15%.   Така ще можем по-добре да изпълняваме ролята си на коректив на ръководството, каза Георгиев.   Според чл. 73а на действащия Закон за висшето образование , НПСС е "национален орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите", в който влизат делегирани представители на студентските съвети от страната.   Основната функция на Националното представителство е да "изработва становища и предложения по проблемите на висшето образование и науката във висшето училище, засягащи обучаващите се в тях" и да "дава мнение по проекта за държавен бюджет в частта му за образованието и науката".   Откакто съществува, организацията обаче е единствено лоялна към властта и действията й са били в унисон с държавната политика в сферата на висшето образование.   НПСС се обяви срещу активните студентски протести срещу правителството на БСП от края на 2013 година. Докато големите университети в страната бяха окупирани от протестиращите им колеги, студентските съвети се срещаха няколко пъти с просветния министър Анелия Клисарова, за да обсъждат стратегията и новия закон за висшето образование, за който Европейската комисия е дала срок на правителството да бъде завършен до април.   Скорошното преизбиране на Ангел Георгиев за втори мандат на ръководния пост на НПСС обаче предизвика разкол в самата организация. Председатели на студентските съвети в някои висши училища протестираха срещу преизбирането му и обявиха вота за нелегитимен.   По думите им, правото на глас на няколко студентски съвета е било отнето заради неплатен членски внос и така Георгиев е бил преизбран в Плевен с 22 гласа, като другият кандидат за поста е оттеглил кандидатурата си.   Те се усъмниха и в начина, по който се харчи бюджетът на Националното представителство на студентските съвети. По думите на председателя на студентския съвет към Университета за национално и световно стопанство (УНСС) Антоан Шотаров, НПСС събира "по около 150-200 хиляди лв. годишно", но не дава публичен отчет за разходването им.   Според Закона за висшето образование, дейността на НПСС се финансира "от отчисления в размер 10 на сто от бюджетите на студентските съвети", а събраните средства се използват "за финансиране на национални програми за образователна, научна, културна, спортна и друга творческа дейност на студентите, както и за провеждане на международна дейност".   Протестиращите студентски съвети поставиха искане на сайта на НПСС да се публикува информация за бюджета на организацията, както и одитите на Сметната палата.   На нарочна пресконференция в БТА в четвъртък Георгиев обяви обвиненията към себе си за "неоснователни и несъстоятелни" и заяви, че такова е мнението на "шепа хора", членове на "Атака" и други политически партии, които не цитира, защото, по думите му, нямал доказателства. Самият Георгиев увери, че не обслужва политически интереси.   Кредити и за задочниците, докторантите да вземат 550 лв.   НПСС настоява кредити при преференциални условия, каквито има за редовните студенти, да се осигурят и за задочниците, а докторантите да получават минимум 550 лв., каза Яна Вангелова от изпълнителния съвет на НПСС, която очерта основните искания на организацията към властта. По думите й, е необходимо да бъде въведен "коренно различен образователен процес", повече специалности на английски език, както и "да се ограничат възможностите за преписване по време на изпити".   Министър Анелия Клисарова е уверила ръководството на НПСС, че ще вземе предвид предложенията му, касаещи стратегията за висшето образование и новия закон за него.   Предложения на НПСС има и за постановлението на Министерския съвет, определящо реда за получаване на стипендии.   Има идея да се въведе нов член на постановлението, който да позволява на ректорите на висшите училища да пускат стипендии и за студенти с постижения в областта на науката, спорта и изкуството, съобщи главният секретар на НПСС Йордан Христосков.   НПСС ще настоява и за увеличение на допустимия размер на стипендиите, които в момента могат да са най-малко 50 лв. и най-много 120 лв. месечно. Исканията са те да се движат между 70 лв. и 140 лв.   Без изпит на лекарски специализации - където местата са повече от кандидатите   По отношение на широко оспорваната идея на просветното министерство да отпаднат конкурсните изпити за кандидатстване за специализация на младите лекари, Александър Тодоров от изпълнителния съвет на НПСС обясни, че "след дълги борби" се е стигнало до някакъв консенсус.   Не може да се каже, че 100 процента от студентите искат да отпадне или да остане изпитът, каза Тодоров и допълни, че повечето от младите медици, които са взели участие в дискусиите, са искали да има изпит, но подчерта, че целта не е в специализациите да се влиза лесно, а да се получава качествено обучение и да има места за всички.   В момента годишно у нас завършват около 600 млади лекари, а местата за специализация са далеч по-малко и не стигат, въпреки че половината завършващи медицина нямат никакви планове да практикуват професията си в България.   Според последните промени в Наредба 34, с която се урежда регламентът за специализациите, изпитът ще отпадне само там, където свободните места са повече от кандидатстващите специализанти. За специалностите, по които напливът е по-голям, за класирането ще се взема не само средният успех, но и оценката от конкурсния изпит.

Прочети цялата новина

Свързани новини: