Няма лесен път към демокрацията

Може ли Украйна да стане стабилна либерална демокрация? Отговорът на този въпрос трябва да бъде: да. Ще стане ли Украйна стабилна либерална демокрация? Отговорът е: не знаем. Със сигурност знаем, че други страни са постигнали тази цел. Но също така знаем, че демокрацията с всеобщо избирателно право е нежно растение, особено в първите си години. Това, което се случва с млади демокрации като тези в Египет, Тайланд, Русия и Украйна, подчертава тази истина. Демокрацията е нежна, защото е сложна и - в някои решаващи отношения - неестествена игра.

Отправната ми точка е, че единствената подходяща форма за порасналите е управление, отчитащо се пред управляваните. Всички други форми на управление се отнасят към хората като към деца. В миналото, когато повечето хора са били неграмотни, подобно покровителствено отношение може би е било оправдано. Това повече не може да е правилно. С нарастването на информираността на населението правителствата, които се отнасят с народите си по този начин, ще са все по-неприемливи. Очаквам (или се надявам), че в дългосрочен план това ще бъде вярно дори за Китай.

Има доказателствата в подкрепа на този оптимизъм. Според базата данни “Полити 4″ почти 100 страни сега са демокрации (повече или по-малко несъвършени). Това е двойно повече от броя им през 1990 г. През 1800 г. не е имало нито една. Броят на същинските автокрации също рязко намалява - от около 90 през 1990 г. на близо 20 сега. За съжаление, има увеличение - от около 20 на над 50 - на броя на анокрациите - режими с доста нестабилно, неефективно и корумпирано управление. Тези режими може да са или разпадащи се автокрации, или провалящи се демокрации. Те също така са уязвими за избухване на въоръжени конфликти или насилствено завземане на властта.

Какви тогава са основите на стабилната и успешна демокрация? Краткият отговор е, че демокрацията изисква двойна система от ограничения: между самите хора и между хората и държавата. Тези ограничения почиват върху четири характеристики, всяка от които е необходима.

На първо място демокрациите имат нужда от граждани. Гражданите не са просто хора, които участват в обществения живот, макар че са и това. Преди всичко гражданите приемат, че тяхната преданост на процесите, които споделят, има приоритет пред верността им към собствените им политически убеждения. Гражданите разбират идеята за “предана опозиция”. Те приемат легитимността на правителство, ръководено от техните противници и дори действащо в тяхна полза, като имат увереност, че след време и те могат да управляват.

Следователно гражданите не използват политическия процес, за да унищожават способността на своите противници да действат в мир. Те приемат легитимността на несъгласието и дори на шумния протест. Те изключват единствено употребата на сила. Разбира се, някои противници са неприемливи - преди всичко тези, които отхвърлят легитимността на демократичния процес. Страна, лишена от такива граждани, постоянно се намира на ръба на разпадането или дори на гражданската война.

Второ, демокрациите имат нужда от пазители - понятие, използвано от покойната Джейн Джейкъбс в нейната великолепна книга “Системи за оцеляване”. Пазителите заемат позиции на политическа, административна, правна или военна власт. Това, което ги прави пазители и ги отличава от бандитите, е, че те използват своите позиции не за лична материална изгода, а в съответствие с обективни правила или в полза на идеята за общото благо. Сваленият украински президент Виктор Янукович е идеален пример за обратното. Макар че мотивите му да се стреми към властта са били традиционните. През цялата история властта и богатството са били свързани. Идеята, че двете би трябвало да са разделени, е била и на много места все още е революционна. Вместо това Янукович е смятал, че има право да граби и стреля. Това не ...

Свързани новини: