(http://e-vestnik.bg/)
Украинската криза постави Обама в ролята на “шефа на Запада” пред Кремъл
Франс прес
Кризата в Украйна издигна американския президент Барак Обама до отдавна забравена роля от времето на Студената война - на лидер на Запада срещу Кремъл.
Демонстрацията на сила от страна на Владимир Путин в Крим е истинско предизвикателство за президента на САЩ, било то в политически, така и в личен план, а също и в качеството му на ръководител на най-могъщата страна в атлантическия алианс, изведнъж възприел отново логиката на конфронтация с Москва.
От Хари Труман до Роналд Рейгън, две поколения американски президенти изпълниха ролята на лидер на свободния свят - израз, превърнал се в отживелица след разпадането на СССР преди повече от 20 години.
Приоритетите на външната политика на Обама от идването му на власт през 2009 г. са известни - фокусиране отново на дипломатическите усилия върху Азия, за да се превърнат САЩ в противотежест на нарастващата мощ на Китай и за да се измъкнат от десетте години на войни в арабско-мюсюлманския свят.
Но с Украйна президентът Обама се изправя пред най-трудната криза като президент, казва Никълъс Бърнс, бивш посланик на САЩ в НАТО.
Повечето европейци и американци ще кажат, според мен, че това е най-сериозната заплаха за европейската сигурност от края на Студената война, допълва той.
Обама, който казваше, че НАТО е съюзът с най-голям успех в историята, не споделяше ентусиазма на държавния си секретар Джон Кери за Стария континент и често пъти отдаваше приоритет по време на пътуванията си на зоните на икономически растеж - Азия и Южна Африка.
Във вътрешнополитически план републиканските противници на Обама се опитват от години да го представят като идеалист, привърженик на успокояването в отношенията с враговете на САЩ. По време на кампанията по преизбирането си през 2012 г. Обама успя да избегне тези упреци, изтъквайки успехите срещу Ал Каида, по-специално ликвидирането на Осама бин Ладен.
Но тези обвинения отново започнаха да звучат на фона на кървавата баня в Сирия и на отстъплението му по въпроса с химическите оръжия на режима на Асад, хаоса или връщането на авторитарния контрол в повечето страни от Арабската пролет, а в последно време и заради все по-сериозните търкания с Москва.
В тази украинска криза, която тлееше от няколко месеца, докато американо-руските отношения непрестанно се влошаваха, откакто Путин се върна официално на власт през май 2012 г., Обама остана верен на кредото си за многостранен подход.
Той се допитваше до европейските си съюзници през целия уикенд, в момент, в който движенията на руските войски в Крим ставаха все по-очевидни, и успя да обедини шест страни от Г-8, които да заплашат негласно Москва, че ще бъде изгонена от този елитен клуб, в който членува от 16 години.
В понеделник президентът Обама предупреди, че администрацията му ще вземе решения, целящи да изолират Москва, ако Путин не промени поведението си в Украйна. Пентагонът преустанови сътрудничеството с Русия, а Вашингтон започна подготовка за налагане на икономически санкции. Кери пък беше изпратен в Киев.
Но Европа не е задължително на една вълна с Вашингтон спрямо Русия - голям доставчик на енергия за Стария континент.
Президентът Обама трябва да излезе на преден план и да демонстрира голямо лидерство в момент, когато това не е никак лесно, казва Чарлз Къпчан от мозъчния тръст Съвет за международни отношения във Вашингтон.
Това е ключов момент за НАТО, смята Нил Гардинър, от консервативната група Фондация Херитидж.
Ако НАТО не успее да покаже решимост, алиансът ще понесе щети от тази криза, допълва експертът.
Преди украинската криза да стигне до такъв остър обрат, Обама планираше да посети Брюксел до края на месец март за среща на върха с лидерите на ЕС за визита в централата на НАТО.
Свързани новини:
Виж всички новини от 2014/03/06