Защо Силвио Берлускони е това, което е

Б. р. - Защо Силвио Берлускони е това, което е, и как е успял да заслужи вниманието на журналисти, избиратели и анализатори през годините се опитва да обясни „Стратегията Б. Берлускони, разтълкуван за бъдните поколения“ (Колибри) Авторът Бепе Севернини признава неговите „малки добродетели“: не любовта към истината, а хитростта; не любовта към ближния, а дипломатичността; не желанието да бъдеш и да знаеш, а желанието да успееш. „Може да са малки добродетели, но се споделят от голямото мнозинство“. Пък и Б. знае едно: в Италия преценките са краткотрайни, а впечатленията остават.

Бепе Севернини е популярен италиански журналист и автор на четиринайсет бестселъра, сред които и издадената в България „В главата на италианците“, също толкова остроумно и увлекателно четиво - едно метафорично пътуване до страната, която „в рамките на десет минути може да ви вбеси и въодушеви“. Севернини е избран за „Европейски журналист на годината“ в Брюксел (2004), а през 2001 г. кралица Елизабет II го удостоява с титлата Офицер на Ордена на Британската империя. Следва откъс в превод на Дария Карапеткова.

Да се разяснява на италианците личността на Силвио Берлускони, си е загуба на време. Всеки от нас си има виждане, дооформяно през годините на снизхождение или непоносимост, и няма да го промени. Всеки италианец си мисли, че притежава ключа към вярното тълкувание – дискусиите са излишни.
Не е излишно в замяна на това да пробваме да разясним тази личност на бъдните поколения, а защо не и на чужденците. Първите още не са се появили, но един ден ще искат да знаят какви неща са се случвали в Италия. Вторите не разбират, а биха искали. Подобно нещо, в интерес на истината, може да споходи и тях.
Как е възможно Берлускони – оттук насетне за краткост Б. – да е бил избран да управлява (1994), преизбран (2001), отново преизбран (2008) и да рискува да спечели и следващите избори? Каква е тайната на политическото му дълголетие? Защо мнозинството от италианците го подкрепя и/или търпя толкова години? Не му ли вижда щенията, недостатъците и похватите? Отговор: вижда ги, и още как. За да е властвал в италианския политически живот почти двайсет години, си има причина. Има даже десет причини.

1. Човешкият фактор

Какво си мислят повечето италианци? „Приличаме си, той е един от нас.“ А който не е на това мнение, има това опасение. Б. си обича децата, говори за майка си, разбира от футбол, умее да прави пари, обича новите къщи, мрази правилата, разказва вицове, говори мръсни думи, обожава жените, купоните и хубавата компания. Той помни дълго, но владее и тактическата амнезия.
Стигнал е далеч, като е редувал магистрали с преки пътища. Той е антиконформист, съзнаващ важността на конформизма. Хвали Църквата сутрин, семейните ценности следобед, а вечер води момичета вкъщи. Човекът е забележителен и успява да си издейства прошка за доста неща. Мнозина италианци не ги е грижа за конфликтите на интереси (че кой ги няма?), за съдебните му неприятности (обвиняемите са за предпочитане пред магистратите), за неуместните реплики (толкова е спонтанен!). Неспазени обещания, полуистини, смесване на обществената функция с лични дела? Някои се ядосват, други нехаят. Вторите очевидно са повече от първите.

2. Божественият фактор

Б. е разбрал, че много италианци афишират одобрение към Църквата, за да се чувстват по-малко виновни за това, че не ходят на църква, или пък от десет Божи заповеди редовно нарушават седем. Съответствието между думите и делата не е качество, което изискваме от нашите лидери. Частното възмущение при вида на публичната непоследователност е движещата сила на гласуването в много демокрации. Не и в Италия. Б. е разбрал с кого си има работа: с ...

Свързани новини: