Разоръжена дипломация - Германия пред украинската криза

Ангела Меркел, подобно на много германци, гледа на Русия едновременно с подозрение и сантименталност. Като първи германски канцлер от бивша комунистическа Източна Германия тя не си прави илюзии за наследството на Съветския съюз или характера на Владимир Путин - бивш човек на КГБ, работил в Дрезден.

Тя има по-голяма готовност от предшествениците си да говори открито за репутацията му в областта на човешките права. Същевременно Меркел разбира ужаса му от загубата на Украйна. На писалището си тя държи портрет на Екатерина Велика, родената в Германия принцеса, превърнала се в руска императрица и завладяла Крим.

Подобни смесени чувства, към които може да се добави следвоенното чувство за вина и дори пацифизъм, спомага да си обясним парадокса в реакция на Германия на руската инвазия в Крим. Меркел е най-влиятелният лидер в Европа, но досега страната й беше главното препятствие пред решителен, единен отговор на Запада.

Когато Америка предложи Русия да бъде извадена от клуба на най-богатите държави Г-8, германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се противопостави. Когато източноевропейците искаха да се отправят заплахи за категорични санкции, той настоя да се даде преимущество на диалога. “Дипломацията не е признак на слабост. Сега тя е по-нужна от всякога”, заяви Щайнмайер.

Социалдемократи като Щайнмайер са склонни да се отнасят към Русия опрощаващо. Неговият някогашен наставник и бивш канцлер Герхард Шрьодер дори стана председател на съвета на акционерите на “Северен поток” - консорциума за изграждане на газопровод от Русия до Германия, в който господстваща позиция има руският газов гигант “Газпром”. Докато лидерите от Европейския съюз се готвеха за извънредна среща на върха тази седмица, Меркел не се разграничи от становището на Щайнмайер.

Необходимостта от близки отношения с Русия е до голяма степен разбираема. Германската реакция беше обобщена най-добре от челната страница на германския вестник “Тагесцайтунг”. На публикуваната в него карикатура се вижда син телефон, а под нея пише: “Най-мощното оръжие на Европа”. Според дипломати Меркел повече от всеки друг е в ядрото на мрежата от дипломатически контакти с лица, призоваващи Путин да създаде контактна група и да разположи международни наблюдатели с надежда, че Русия може да отпусне хватката върху Крим или поне да стои настрана от Източна Украйна.

Дали желанието на Германия да продължи да преговаря с Русия е породено от истинска вяра в силата на дипломацията или е само фасада, която използва, за да защити търговските си интереси? Германският бизнес, разбира се, е категорично против всякаква ескалация на напрежението. Комисията за източноевропейски икономически отношения - лоби на едрия германски бизнес - твърди, че реципрочните санкции може да застрашат работните места на 300 000 германци, зависещи от търговията с Русия.

Като дестинация за германския износ Русия се нарежда 11-та, след Полша и преди Испания. Германия има голям търговски дефицит с Русия, която й доставя една трета от внасяния петрол и газ. И все пак би било погрешно да обвиняваме Германия, че блокира санкциите само за да продава маса мерцедеси на олигарсите.

Германското сближаване с Русия тръгва още от т.нар. остполитик от епохата на Студената война - политика, следвана от двама по-ранни канцлери социалдемократи: Вили Брант и Хелмут Шмит. Те смятат, че разделението на Германия може да приключи единство с нормализиране но отношенията с Източна Германия и Съветския съюз чрез последователни малки стъпки в областта на търговията, културата, личните и политическите контакти.

За социалдемократите, в ...

Свързани новини: