В спора за Украйна и двете страни грешат

Когато се обсъждат далечни събития, изглежда, че най-трудно е да се каже “и двете”. Украйна е пример за това - дебатите в случая са сведени до размяна на взаимни обвинения, като всяка страна отправя неверни противоположни твърдения към другата, настоявайки, че всеки аспект на разгръщащата се криза може да бъде сведен до избор “или-или”, а всъщност истината много често не е толкова еднозначна.

И така, едната страна шумно осъжда Русия за въоръженото й нахлуване в Крим, с което е нарушила украинския суверенитет. Какво лицемерие, крещят техните противници. Как смее Западът да критикува Русия, когато САЩ, Великобритания и техните съюзници нахлуха в Ирак преди 11 години. Това е изборът. Или Русия греши, или Западът. Не може и двете.

А всъщност може. Напълно възможно е един западняк да се противопоставя както на действията на Русия в Крим, така и на нахлуването в Ирак - всъщност да се противопоставя и на двете по една и съща причина: те са неоправдани нарушения на суверенитета. Естествено, това може да е трудно за Джон Кери, като се има предвид неговото гласуване в Сената през 2002 г. в подкрепа на упълномощаването на Джордж У. Буш да използва военна сила срещу Саддам Хюсеин - случай, който трябваше да го накара да се замисли, преди да осъди Владимир Путин за това, че е действал “по начин, характерен за 19 век, като е нахлул в друга страна въз основа на напълно измислен претекст”.

Но е глупаво да се упреква Барак Обама за случая с Ирак. Той е президент на Съединените щати отчасти защото се противопостави на нахлуването през 2003 година. Именно неговата позиция за Ирак му помогна да победи Хилари Клинтън в надпреварата за кандидатурата на Демократическата партия.

Ако искате, можете да порицаете Обама за Либия или за продължаващата война на САЩ с безпилотни самолети, но конкретно примерът с Ирак не прави позицията му за Крим лицемерна. Прави я последователна. Да се пренебрегва този факт, да се държи сегашното правителство отговорно за греховете на предишното, като че ли Обама и Буш са просто взаимозаменяемите лица на постоянната власт на САЩ, означава да се пренебрегва основния принцип, че в демократичните общества правителствата се сменят. Вероятно не в Русия, където Путин командва, откакто Бил Клинтън беше в Белия дом. Но в демократичния свят нещата стоят по този начин.

Това съвсем не е единственият безсмислен избор, предлаган в дебатите за Украйна. Единият лагер критикува грубите лъжи и хитрини на Путин - на своята пресконференция миналата седмица той се изяви като кремълска версия на “комичния Али”, като смешно оспорваше фактите, настоявайки, че руските войници, които всеки можеше да види със собствените си очи, били всъщност мирни украинци, отбили се в местния магазин за маскарадни костюми и купили си руски военни униформи.

Очарователното му твърдение, навяващо спомени за миналото, че руските сили били поканени в Украйна от сваления й президент - също както съветските войски бяха поканени в Унгария през 1956 г. и по-късно в Чехословакия през 1968 г., - накара един коментатор да предположи, че Путин си е загубил ума.

От другата страна е противниковият лагер, който ви призовава вместо това да погледнете новите сили, управляващи Украйна. Този лагер отбелязва влиянието на крайнодесните групи “Свобода” (която първоначално носеше исторически отекващото име Украинска социалнационалистическа партия) и “Десен сектор”, възнаградени сега с места в украинското правителство, и на фашистките военизирани формирования, които патрулират по улиците на Киев, като носят на ръцете си ленти със свастики и скандират антиеврейски лозунги. Те с тревога насочват вниманието ви към осветения с факли парад на крайни националисти, почитащи паметта на Степан Бандера, тачен като герой на украинската независимост въпреки сътрудничеството му с нацистите по ...

Свързани новини: