Двама млади украинци от площада за събитията

„Всъщност, не разбирам какво се случва в момента”, казва Ярина Михайлишних през скайп, в момент, в който страната й е тема във всички останали страни по света.

Току-що е започнала нова поредица събития в Украйна, след окървавените протести. Военни термини, почти забравени от ежедневния език на вестниците, възкръсват на челните страници.

Предишния ден група руски стрелци във военни униформи налагат контрол върху международните летища Симферопол и Севастопол. Руски кораб от флота на Русия е забелязан в пристанището Балаклава, а руски хеликоптери са преместени до Севастопол. Същевременно, след като призовава Владимир Путин да защити руснаците в Крим, парламентът на Москва му дава право да използва военни части.

23-годишната Ярина е  журналист и активист, базиран в Лвов, най-големият град в Западна Украйна. Ярина участва в движението „Честно”, което се бори за политическа прозрачност и следи за злоупотреби на депутати. Тя сътрудничи на медиите “Українська правда”, “Щоденна всеукраїнська газета”, Texty.org.ua - смятани за независими и алтернативни на официалните медии в страната. За някои от тях тя изготвя специални интерактивни карти. Обикновено посветени на „политика, общество, икономика, култура”. В момента това са т.нар. инфографики на локацията на руски и украински военни части.

През февруари Ярина е разпитвана от украинската полиция за журналистическата й дейност. Същевременно, някои от редакторите, с които работи, съветват журналистите да трият разменени имейли, за да се попречи на изтичане на информация в случай на хакерска атака. От няколко месеца насам редакторите питат сътрудниците си и дали искат имената им да се появяват под материалите им за „Майдан” - не са малко случаите на заплахи срещу журналисти.

Ярина и приятелите й участват в протестите в Киев от началото им, когато през ноември украинският кабинет се отказва от споразумението за по-близки връзки с ЕС.

„Имаше момент, през есента, когато няколкостотин студенти взеха решение да протестират и властите решиха да упражнят насилие върху тях. Беше шок за цялата страна. Усещането беше като да се събудиш в съвсем друга държава”, разказва Ярина.

Ярина си спомня, че в началото протестите не са били толкова мащабни, но упражнявайки физическа сила и пренебрегвайки отправени от обществеността въпроси, властите правят така, че малкият протест нараства.

Започналите протестни действия биват подкрепени на следваща фаза от ветераните от Афганистан, които заявяват, че протестират заради „децата си” – младите хора на Украйна. Според наблюдатели протестът на ветераните е ключов момент – тогава и други обществени слоеве се включват във вече масов протест.

„По-късно, в дните на Коледа и Нова година, когато хората бяха погълнати от празниците, властите продължиха да бият и стрелят по хората и ни накараха да оставим семействата и празничните маси”, разказва Ярина.

Лвов, родният й град и културна столица на страната, е втори по мащаби на протестите след Киев.

„На вратите на магазините имаше надписи: „Не стой в Лвов, отиди в Киев”, разказва Ярина, „Имаше автобусни шофьори, предлагащи безплатен превоз до Киев, лекари, организиращи се в групи, за да отидат до столицата, пресцентър, в който участвам и аз”.

„Много инициативи са организирани от хората спонтанно, като например да се попречи на местната милиция да се пренасочи към Киев, за да участва в потушаването на протестите”.

Маркиян Мацех от Лвов, приятел на Ярина, разказва как група приятели са пътували до столицата всеки уикенд. 22-годишният IТ-специалист се появява на челните страници на много медии, свирейки на пиано на площада.

„Това е страната, в която ще прекарам живота си, и искам да я направя по-добра. Бях част от самоорганизиралите ...

Свързани новини: