Кримската криза изопва нервите на Лукашенко и Назарбаев

Последните събития в Украйна събудиха надежди за възраждане на Руската империя или възстановяване на Съветския съюз. Но всъщност може окончателно да погребат имперските амбиции на Кремъл.

***

Около последните украински събития излязоха на мода приказките, че се възражда Руската империя или че се възстановява СССР. Иронията в случая е там, че тъкмо сегашната авантюра на Путин (сполучлива или не, е друг въпрос) може силно да попари собствените му амбиции за интеграция на постсъветското пространство под негово ръководство.

От една страна, събитията в Украйна отблъскват и плашат съседите на Русия. От друга - демографски доближават федерацията до класическа национална държава с безспорно етническо мнозинство, чиято територия почти съвпада със зоната, заета от преобладаващия етнос. Прочее, присъединяването на Крим към Русия, още повече евентуалното асоцииране на Южна и Източна Украйна, в средна и дългосрочна перспектива ще съдейства за формиране на руска национална държава, а не на Руска империя.

На първо място, силовите и волунтаристични стъпки спрямо един близък във всяко отношение съсед на Русия, какъвто е Украйна, със сигурност тревожат Казахстан и Беларус. Двете държави са основни партньорки на Руската федерация в Евразийския съюз - флагманския проект на Путин за “обединяване на земите” и възстановяване на руското влияние в региона.

Другите постсъветски страни навярно също не са възхитени от поведението на Кремъл в контактите със съседни държави. Беларус и Казахстан бездруго посрещнаха доста предпазливо руските интеграционни инициативи, а сега бдителността им може да прерасне в конкретни опасения, дори страхове.

Постсъветските републики са все по-склонни да виждат в Русия не закрилница от всякакви икономически и политически беди, а непредсказуем, дори опасен съсед. Макар получила привидно потвърждение, че има статут на силен световен играч, заради последните събития Русия губи останалия си “мек” силов потенциал в постсъветското пространство и само отблъсква своите партньори. При все че никой не го заявява открито, Казахстан и Беларус отдавна са нащрек и бдително следят новите повеи в руската външна политика.

Беларус отдавна се дърпа от предлаганата интеграция с Русия и въпреки че формално е съюзна държава, Москва отдавна усеща, че Бащицата просто я разиграва. Страната си вади хляба благодарение на Москва, но Кремъл не успя да опитоми вироглавия Лукашенко. Въпреки всички обещания и руските заеми, получени срещу тях, Беларус дори не призна независимостта на Абхазия и на Южна Осетия - крайно принципен въпрос за руската страна. През последните години отношенията между двете държави сериозно се влошиха, което неведнъж доведе до икономически (млечни и газови) войни.

През 2010 г. се стигна до директно информационно сражение: Кремъл в открит текст нарече Лукашенко диктатор и нещо далеч по-лошо - шизофреник. В отговор Минск обвини Москва, че е жестока и цели да удуши Беларус. Впоследствие страните демонстративно се сдобриха, но всички знаят, че Кремъл остана крайно раздразнен от “беларуския въпрос” и лично от Бащицата, който впрочем също е наясно.

Лукашенко не разчита много на съчувствие от Запада и с оглед последните събития в Украйна явно се чувства твърде неуютно. Защото няма пречка рускоезичното (и направо родно за хората в Русия) население на Беларус да бъде при сгода “защитено” от “последния тиранин в Европа”. При това за Москва е къде по-лесно да вкара танкове в съюзническа Беларус, отколкото в “независима” Украйна, претендираща да се присъедини към Запада. Сценарият не изглежда особено вероятен, но кой знае? Пък и на страха очите са големи.

От друга страна, Казахстан, страхувал се до днес главно от ислямизиране и радикализиране откъм юг и изток, трябва да бди занапред и за северната си граница. Рускоезичните казахстанци, живеещи най-вече в граничните с Русия северни области, са близо 20 на сто от населението там. През 90-те честичко чувахме претенции за ...

Свързани новини: