ЕК дава на Украйна търговски облекчения за половин милиард евро годишно

Брюксел обяви във вторник, че предоставя на Украйна търговски облекчения на стойност половин милиард евро годишно, а високопоставени представители на европейски страни дадоха сигнали, че ЕС може скоро да наложи санкции нови срещу Русия, ако Москва не откликне положително на западните предложения за деескалация на украинската криза Същевременно поредното обсъждане на украинската тема в Съвета за сигурност на ООН показа, че Москва не дава никакви признаци за чуваемост на критиките и предупреждениета и за смекчаване на позицията си. Докато дипломацията буксува, Русия и нейни привърженици засилват контрола си в Крим. ЕК отменя вносни мита за украински стоки Европейската комисия постигна днес споразумение да предостави на Украйна търговски облекчения за 500 милиона евро, отменяйки вносните мита на редица земеделски продукти и други стоки в усилията си да подкрепи икономиката на страната. Еврокомисарят по търговията Карел де Гухт каза, че решението влиза в сила незабавно и ще действа най-малко до 1 ноември тази година. Дотогава Европейският съюз се надява да е подписал цялостно споразумение за свободна търговия с Киев, посочи Ройтерс. Общата стойността на облекченията се оценява на 487 милиона евро годишно, допълни Де Гухт, уточнявайки, че по-голямата част (330 милиона евро) идват от премахването на вносните мита за земеделски продукти. Няма да има мита и за някои промишлени и текстилни стоки. Решението е част от усилията на ЕС да подкрепи Украйна след отстраняването на президента Виктор Янукович. В същото време Брюксел се опитва да окаже натиск върху Русия да изтегли силите си от Крим, налагайки освен това санкции и въвеждайки други търговски мерки срещу Москва. "Европейската комисия е ангажирана и готова да подкрепи Украйна, за да може страната да стабилизира икономиката и финансите си", заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. "Това предложение е конкретна, реална мярка на подкрепата на ЕС към Украйна", допълни Барозу. Той припомни, че Еврокомисията представи миналата седмица план за мащабна помощ за Киев на стойност близо 11 милиарда евро под формата на заеми, грантове и търговски облекчения. Държавните и правителствени лидери решиха на предишната си извънредна среща в четвъртък, посветена на украинската криза, да подпишат политическата част от споразумението за асоцииране с Украйна преди изборите, насрочени за 25 май в тази страна, припомня АФП. Санкциите стават все по-вероятни ЕС може да наложи санкции срещу Русия още тази седмица, ако Москва не откликне положително на западните предложения за деескалация на украинската криза. Това заяви френският външен министър Лоран Фабиюс. Предположението му бе потвърдено във вторник и в изявление на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. "Ние изпратихме чрез посредник (държавния секретар на САЩ Джон Кери) предложение на руснаците за деескалация", каза Фабиюс в интервю за радио "Франс Ентер", без да уточнява какво съдържа предложението. "Те още не са отговорили. Ако отвърнат положително, Кери ще отиде в Москва и санкциите ще бъдат отложени, в случай че Москва прояви стремеж към успокояване на обстановката в Украйна", добави Фабиюс. Според него санкциите могат да включват замразяване на авоарите на определени руски и украински представители, както и визови ограничения. "Ние не можем да приемем нещо, което е незаконно и което ще има сериозни последствия", каза той, визирайки насрочения за тази неделя референдум за присъединяване на Крим към Русия. Според министъра "единственият легитимен вот" са президентските избори в Украйна, насрочени за 25 май. САЩ обвиниха Русия в понеделник, че не приемат предложенията, представени миналата седмица от Джон Кери на руския му колега Сергей Лавров за уреждане на кризата около Украйна. Говорителката на Държавния департамент Джен Псаки отказа да даде подробности за американските идеи, съдържащи се в предложението. В понеделник Лавров съобщи, че Русия ще представи свои контрапредложения, но също отказа подробности. Руският външен министър се оплака, че американският му колега Джон Кери е отказал поканата му за визита в Москва вчера. "Той бе дал предварително съгласие. След това ми се обади в събота и каза, че иска да отложи" визитата, каза ръководителят на руската дипломация. Американският отговор бе: Джон Кери "никога не се поколебава да се метне на самолета или да се среща лично, но искаме да бъдем сигурни, че и другият лагер взима на сериозно въпроса", заяви неговата говорителка. "Няма да се захванем с нещо, за да чуем "не, не и не" на всичко", допълни американски дипломат. Във вторник германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер отбеляза, че ЕС не желае конфронтация, но действията на руската страна налагат на съюза да бъде подготвен с ответни мерки, ако Москва не се изтегли, посочва Ройтерс. "Ако до края на седмицата не настъпи видима промяна в поведението на Русия, то в понеделник в Европейския съвет ще трябва да обсъдим нови мерки", каза в естонската столица германският първи дипломат, който днес има срещи с естонския и латвийския си колега - в Талин и Рига, както и с литовския президент - във Вилнюс. Щайнмайер увери балтийските държави, че сигурността им се гарантира от НАТО и Европейския съюз. "Тук съм, за да кажа, че балтийските страни няма да бъдат изоставени. Това е общ проблем за НАТО и ЕС", заяви Щайнмайер пред журналисти в Талин по повод изостреното напрежение в руско-украинския конфликт. Русия не смекчава позицията си Съветът за сигурност на ООН за пети път за последните десет дни се събра, за да обсъди ситуацията в Украйна. Членовете на Съвета, включително Китай, отново са изразили безпокойство от руското военно присъствие и предстоящия референдум в Крим, но руската позиция е останала без промяна, предаде ДПА. "Не мисля, че мога да кажа, че станахме свидетели на някакво смекчаване на руската позиция", заяви постоянният представител на Великобритания в ООН Марк Лайъл Грант. "Но ставаме свидетели на засилващата се изолация на Русия", каза той. По думите му Китай, който обикновено подкрепя руската позиция в Съвета за сигурност, е подчертал, че е за запазване на териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Френският посланик в ООН Жерар Аро заяви след почти двучасовото заседание, протекло при закрити врата, че "положението се влошава с всеки изминал ден", предаде Франс прес. Ако Крим бъде анексиран от Русия, това ще е много опасно. На заседанието Русия бе призована да не върви в тази насока и да започнат преговори, каза още френският представител. "Въпреки западния натиск, руснаците не показаха никакъв признак, че са готови да ни чуят", обобщи Аро. Руският представител Виталий Чуркин повтори, че Русия ще поеме "историческата си отговорност" към Крим, каза Аро. Неофициалното заседание на Съвета за сигурност бе свикано по искане на Украйна. Украинският представител Юрий Сергеев още веднъж е повторил, че за Киев референдумът в Крим е незаконен. Такова е и мнението на повечето членове на Съвета, каза британският посланик. Съветът за сигурност на ООН засега не успява да излезе с обща позиция за украинската криза, отбелязва Франс прес и припомня, че Русия има право на вето върху решенията на този орган. ИТАР-ТАСС цитира оценката на руския представител Чуркин, че на заседанието не е станало "нищо ново". Френският посланик е настоял срещите в Съвета за продължат, въпреки че засега са безрезултатни и е подкрепил идеята членовете на Съвета за сигурност да се срещнат с украинския премиер Арсений Яценюк. Според някои източници възможно е това да стане в четвъртък, отбелязва ИТАР-ТАСС.

Прочети цялата новина

Свързани новини: