Западът трудно ще се реши на санкции заради корпоративния дълг на Кремъл

За да се разберат притесненията на Запада от по-всеобхватни санкции срещу Русия заради инвазията й в Украйна, е достатъчно да се вземе предвид текуща сделка на един от кремълските корпоративни гиганти, пише Ройтерс. Руската държавна газова компания "Роснефт" работи да получи над 5 млрд. долара от петролната компания BP, която притежава една пета от "Роснефт", в замяна на петролни доставки за пет години, твърдят източници, запознати с хода на сделката. BP от своя страна договаря синдикиран заем с банков консорциум, включващ Lloyds, където частично участие има британското правителство, както и най-голямата германска банка Deutschebank. Банките и компанията отказват да коментират сделката, като междувременно текат други подобни споразумения между "Роснефт" и петролни фирми и трейдъри като Glencore и Vitol. Като цяло Русия е смятана за държава с много малък външен дълг, но нейният корпоративен външен дълг е над 650 млрд. долара, формиран основно от компании, контролирани от Кремъл и тясно свързани с финансовата система на Запада. "Взаимозависимостите са ключови: Русия е тежко зависима от износа на нефт и газ, за да балансира бюджета си, Европа зависи енергийно от Русия и има значима финансова експозиция към руски компании", коментира Ник Браун от френската банка Natixis. Обичайният формат на санкциите е блокиране на търговията и капиталовите потоци, което причинява щети на икономиката и подкопава подкрепата към правителството. Много европейски и американски политици вече изтъкнаха, че такава стратегия работи добре спрямо страни като Иран и ще е в същата степен ефикасна за натиск върху Москва да промени курса си спрямо Украйна. "Налагането на санкции върху износа от типа на тези, приложени спрямо Иран, или дори на механизмите, чрез които се плаща на износителите за продуктите им, ще доведе бързо до рязко поскъпване на суровините и ще застраши все още крехкото глобално възстановяване", казва Крис Уифър, основател на независимата консултантска компания Macro Advisory. Строгите санкции на ЕС и САЩ намалиха над два пъти петролния износ на Иран от 2012 г. досега, без да създадат сериозни трангранични дългови проблеми, тъй като финансовите отношения между Запада и Иран бяха замрели от години. До момента страните от ЕС са се съгласили да прекратят преговорите с Русия за визите и търговията. Държавният департамент на САЩ работи върху визови ограничения и замразяване на банкови сметки за лица, уличени, че нарушават териториалната цялост на Украйна. Санкции спрямо елита, замразяване на активи и въвеждане на търговски ограничения ще затруднят изключително руските банки и корпорации в намирането на външно финансиране и изплащане на кредитните задължения, коментира Тим Еш от Standard Bank. Външният държавен дълг на Русия варира около 30-35 млрд. долара от 2008 г., достигайки не повече 2% от БВП. Общият външен дълг обаче е 732 млрд. долара към 1 януари 2014, като по-голямата част от него е на държавни компании. Според Nomura, руският външен дълг е 34% от БВП и само Сингапур и Китай от развиващите се икономики имат по-голям дълг – съответно 1.2 трилиона долара и 812 млрд. долара. Задълженията на "Роснефт" и "Газпром" са общо 90 млрд. долара. Четири руски държавни банки – "Сбербанк", ВТБ, "Роселхозбанк" и ВЕБ имат поне 60 млрд. долара външни кредити. Само падежите на "Роснефт" през тази и следващата година са съответно 15.9 млрд. долара и 16.2 млрд. Един от помощниците в Кремъл заплаши миналата седмица, че Москва може да откаже да плаща кредитите си към американски банки в отговор на наложени санкции. Депутат от прокремълската партия "Справедлива Русия" дори отиде още по-далеч, като каза: "Ако Западът замрази нашите активи, тогава нашите компании могат да спрат да плащат външните задължения. Руският корпоративен дълг надхвърля 700 млрд. долара". Четирите най-големи американски търговски банки - Citigroup, Bank of America Corp, JPMorgan Chase и Wells Fargo – имат около 24 млрд. долара експозиция към Русия. За повечето от тях това е малко, в сравнение с експозицията към европейски банки. Част от дълга се търгува на вторичния пазар и може да бъде поет от хедж фондове, застрахователи, взаимни и пенсионни фондове. В далеч по-сложна позиция е ЕС. Половината от бюджетните постъпления на Русия идват от енергийния експорт – най-голям в света. Европа получава една четвърт от петрола си от Русия, както и почти една трета от природния газ, който потребява. Русия е и най-големият световен износител на метали, а също сериозен доставчик на жито. В същото време Русия е пети по големина вносител в света. Миналата година е внесла потребителски стоки, храни, лекарства и машини на обща стойност 350 млрд. долара. Половината от вноса е от ЕС. Крис Уифър смята, че няма нужда от допълнителни санкции, които да подкопаят икономическия растеж на Русия, тъй като това вече се случва. Руската икономика показва едни от най-ниските си темпове на растеж от кризата през 2008 г. досега. Истинската потенциална заплаха за икономическото бъдеще на Русия си я причинява самата Русия. Допълнителното влошаване на вече влошената международна репутация на Русия може радикално да намали така нужния й инвестиционен капитал, докато износът на капитали се ускорява, казва в заключение Уифър.

Прочети цялата новина

Свързани новини: