Съсипаната сръбска икономика се надява на изборите и реформите

Франс прес

Откакто фалира химическият комплекс “Вискоза”, град Лозница агонизира и полага надежди в обещанията за възстановяване, които политиците дават все по-често с наближаването на предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 16 март.

“Затвориха завода ми, конфискуваха машините, връчиха ми пушка и ме изпратиха да воювам”, разказва с тих глас Милован Джуричич 60 , бивш работник във “Вискоза”, припомняйки серията кръвопролитни войни, съпътствали разпадането на бивша Югославия в началото на 90-те години. “Когато се върнах, не беше останало нищо”, казва мъжът с посивели коси и брада, облечен в старо американско военно облекло.

Лозница, град около 30 000 души население в най-западната част на Сърбия, процъфтяваше около завода си, произвеждащ вискоза и целофан. Днес безработицата обхваща над 40 процента от активното население в града, едно от най-високите нива в Сърбия. Затова съсипаната икономика на страната с население 7,1 милиона души е в центъра на предизборната кампания.

Независимо дали са на власт или в опозиция, партиите се стремят да убеждават избирателите, че ще подобрят ситуацията в Сърбия, чийто бюджетен дефицит надхвърля седем процента от БВП, а дългът надминава 60 процента от БВП. Безработицата достигна 20,1 процента, а средната месечна заплата е около 400 евро. Проевропейската консервативна партия на силния вицепремиер Александър Вучич, която доминира в управляващата коалиция, разчита на голяма подкрепа от избирателите, особено след неотдавнашното начало на преговорите за присъединяване към ЕС, за да извърши непопулярните структурни реформи.

Заводът “Вискоза” е само един от 179 компании, които чакат решение. В най-силните му години в него работеха 11 000 работници и обработваха 1400 кубически метра дървесина на ден. Като илюстрация на своята сила, “Вискоза” имаше собствена автобусна станция, която превозваше работниците, и собствена топлоцентрала, чиито излишъци от енергия служеха за снабдяване на системата на централно отопление на града.

Днес този гигант представлява апокалиптична гледка, поредица от гигантски празни халета, свързани с тесни празни пътеки от изпочупен бетон, в чиито пролуки расте трева. Там се търкалят няколко кашона, пълни с намотки влакна от изкуствена коприна, които не са стигнали до купувачи. Покривите на някои от сградите са се продънили и помещенията са пълни със строителни отпадъци. Всичко, което можеше да бъде препродадено - тръби, плочки, настилки, кранове, е било откраднато през годините.

“Някога тези алеи бяха пълни с хора, които идваха на работа. Днес имаш чувството, че тук е паднала атомна бомба”, въздъхва бившият работник Иванко Янкович. “Опитваме се да привлечем частен инвеститор, но напразно. През 2005 г. всичко спря. Заводът бе обявен във фалит и оттогава е управляван от Агенцията по приватизация”, разказва този енергичен мъж. “Трябва да се даде възможност на тези, които спечелят изборите, да подобрят ситуацията, но честно казано, не вярвам в това”, казва Радосав Марянович, работник в топлоцентралата, единствената част от “Вискоза”, която оцеля след приватизацията.

“Новите ръководители не направиха нищо. Дължат ни заплатите за 22 месеца”, отсича разочарованият човек. Иванко Янкович признава, че комплексът не може да бъде възстановен. “Всичко е така разрушено, че не е възможно производството да се възобнови”, казва той.

Надеждите на жителите на Лозница сега се основават на хипотетичното отваряне на мина за ядарит - минерал, съдържащ литий, който служи за производството на батерии за мобилни телефони. Минералът бе открит близо до града от компанията “Рио Тинто” през 2006 г., но от 2012 г. тя не е направила нищо по въпроса. “Отварянето на мината ще доведе до откриването на работни места, това е единствената ни надежда”, въздиша Иванко.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: