Украинската криза като игра на покер

Ако кризата в Украйна беше игра на покер, а до голяма степен тя е такава, не бихте искали да получите картите на Америка и със сигурност не бихте искали да рискувате, водени от фалшивата надежда за бърз успех.

Руският президент Владимир Путин разполага с внимателно разпределени сили в исторически, географски и политически план по начин, който гарантира, че не може да бъде постигната победа в кратък срок. Внезапното решение на кримския парламент в четвъртък да насрочи бърз референдум за отцепване от Украйна и присъединяване към Руската федерация до голяма степен гарантира изхода.

Ако гласуването се състои, мярката ще бъде приета - или защото населението, което се състои от 60 процента етнически руснаци, я подкрепя, или защото резултатът ще бъде нагласен. И в единия, и в другия случай Крим ще се върне в Русия, от която беше част, докато роденият в Украйна съветски премиер Никита Хрушчов не го предаде на Украйна през 1954 г., когато и двете бяха част от Съветския съюз.

Както отбеляза президентът на САЩ Барак Обама в четвъртък, гласуването ще бъде в нарушение на международното право, но това едва ли ще има значение. Предаността на Крим е много по-важна за Путин, отколкото за Запада. Регионът не представлява съществен интерес за САЩ, няма реалистична възможност за военни действия, а евентуален агресивен отговор би подхранил поддържаната от Путин и популярна сред руснаците и украинските етнически руснаци версия за събитията, че той е защитник от натрапването на Запада.

Но прецедентът, при който една държава със сила завзема част от друга, независимо от служещото като прикритие гласуване за отцепване, което нарушава украинската конституция, е тревожен прецедент, нарушаващ отдавна установения международен ред. Това е същият принцип, който приложиха САЩ, когато изгониха войските на Саддам Хюсеин от Кувейт през 1991 г. По-ясно казано, ако Путин сложи ръка върху други части от Украйна, която той, както изглежда, смята за естествено руско владение, това ще дестабилизира сигурността в Европа след Студената война на висока цена за американците.

Но в тази дълга игра САЩ, Европейският съюз и НАТО имат да изиграят още много карти, ако могат да се споразумеят за стратегия за тяхното изиграване. Асото в арсенала на Америка са нейните растящи енергийни запаси, които се очаква да направят САЩ нетен износител до към 2020 г. Тази карта не може да се изиграе бързо, но с намаляването на зависимостта на Европа и особено на Украйна от руския газ ще отслабват възможностите за влияние на Путин.

Същото може да се случи и с неговата икономика, ако увеличаването на запасите понижи цените на петрола и газа, от които зависи тя. Нещата може да се обърнат срещу Путин, който многократно използва енергията като оръжие. Правителството на Обама вече бързо се движи в тази посока, успоредно със санкции и поредица от по-леки мерки, които е по-малко вероятно да възпрат Путин.

Още по-важно от тактиката в този момент е да се определи целта. Не бива да се допусне кризата да се превърне в надпревара за контрол върху Украйна, а действията на Путин може да предизвикат именно това. Най-вероятният изход от подобен конфликт би бил разделяне на Украйна, при което проруската й източна част да попадне под контрола на Русия, а проевропейската западна част да се обвърже с ЕС и евентуално с НАТО.

При такъв сценарий рискът от катастрофални грешки би бил голям, а мисълта за това как американски и руски войски се изправят отново едни срещу други от двете страни на една проблемна граница - незадоволителна. Вместо това целта би трябвало да бъде да се запази Украйна като единен буфер, необвързан с нито един лагер, но взаимодействащ ...

Свързани новини: