България ще иска компенсации от ЕС при санкции срещу Русия

България е готова да поиска компенсации от Европейския съюз, ако се стигне до решение за налагането на икономически санкции срещу Русия заради намесата й в Украйна. Това стана ясно от думите на външния министър Кристиан Вигенин, след като в сряда той бе изслушан в ресорната парламентарна комисия. Вигенин не посочи какви биха били конкретните измерения на негативното въздействие за България, въпреки че отбеляза, че се правят "анализи, за да имаме и количествена оценка как дадени санкции биха въздействали върху България". Въпреки че анализатори вече оспориха тезата на правителството, че България ще претърпи огромни щети от санкции на ЕС, Вигенин е на мнение, че каквито и да са те неизбежно, ще ни засегнат. "Ние ще бъдем една от няколкото страни, които ще бъдат най-силно засегнати и знаем от историята, че всякакви компенсационни механизми не могат да компенсират загубата на пазари, приходи, фалити на предприятия, които изнасят за руския пазар. При едни непропорционални мерки от страна на Русия може да се окажем в ситуация на нарушено подаване на газ и нефт, което поставя страната в много тежка ситуация", каза още българският първи дипломат. Подобна позиция обяви и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, според когото при евентуални бъдещи санкции и действия срещу Русия страната ни ще изпадне в тежко положение. Стойнев коментира още, че ако "кризата в Украйна продължи, не може да се гарантира, че туристопотокът ще е същият", както и стокообменът с Русия. Той коментира още, че се притеснява и от контрасанкции на Москва. България вече обяви, че не подкрепя санкционирането на Москва, но призна за легитимни новите управляващи в Киев и обяви, че няма да признае за легитимен референдума в Крим за присъединяването на автономната република към Руската федерация. В началото на следващата седмица външните министри на страните членки на ЕС ще обсъдят новия пакет санкции срещу Москва, които на първия си етап ще включват замразяване на авоари и забрана за пътуване за отговорните за нарушаването на суверенитета на Украйна. Ако и те не доведат до резултат, ЕС вече обяви, че е готов да предприеме и по-тежки икономически санкции. "Навлизаме в една трудна фаза оттук нататък, която потенциално може да засегне по-силно България, а именно референдума, който се провежда в неделя, в автономна република Крим, възможността, в резултат на този референдум, да има ескалация на напрежението – нещо, което е един негативен, но възможен сценарий", каза Вигенин. Той обаче остава оптимист за решаването на кризата по дипломатически път. В края на седмицата българската позиция щяла отново да бъде координирана между президента Росен Плевнелиев, премиера Пламен Орешарски и Вигенин. Вигенин бе остро критикуван от среди в БСП и от ДПС за посещението му в Украйна преди дни, което легитимира новите управляващи там. В сряда той определи посещението си като "важно, полезно и успешно" и отново акцентира само върху срещите си с българската общност там. Министърът допусна, че е възможно визитата му да е била представена по "превратен начин". И Стойнев, и Вигенин обявиха, че кризата доказва важността на проекта "Южен поток" за България и страната ни не се отказва от него. "Забавянето по проекта не означава спиране, работната група и в момента продължава да работи", коментира Стойнев. През декември България и останалите страни от ЕС, през чиято територия минава "Южен поток", дадоха мандат на евкорокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер да води преговори с Русия по юридическия статут на проекта, за който Брюксел твърди, че е в нарушение на европейските правила. Преди два дни Йотингер съобщи, че преговорите се отлагат заради кризата в Украйна. Вигенин обясни, че в позицията на Йотингер става дума за временно спиране на контактите на политическо равнище, но е било подчертано, че експертните разговори продължават. "Така или иначе основната работа по проекта "Южен поток" трябва да се свърши първо от експертите – там няма спиране", каза Вигенин. След като преди ден лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обвини правителството на Пламен Орешарски, че продължава да харчи пари за "Южен поток", след като проектът вече е замразен от Брюксел, в сряда депутатът от БСП Явор Куюмджиев посочи, че подготовката на проекта е свързана с разходи. "В момента проектът "Южен поток" не е замразен, защото трябва да има решение на Европейския парламент, на ЕК или на страните, през които минава газопроводът, а такова решение няма. Това, че има изказване на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер, не означава, че проектът е замразен", коментира Куюмджиев. Той посочи, че развитието на фирмата "Южен поток България" АД, в която собственици са БЕХ и Газпром, изисква разходи и дейности - изготвяне на проект, отчуждаване на земите, през които минава газопроводът, и тези дейности се извършват.

Прочети цялата новина

Свързани новини: