Трудната година на папа Франциск

Ройтерс

За една година, откакто беше изненадващо избран, папа Франциск събуди толкова много надежди за предстоящи промени в учението на Църквата, че оправдаването на всички тези очаквания ще бъде трудна задача.

Роденият в Аржентина първосвещеник привлича световното внимание, като внушава представата, че може да смекчи строгите правила на католическата църква по въпросите на развода, контрола върху раждаемостта, ръкополагането на женени хора или на жени за свещеници и хомосексуалните съюзи. Импровизирани коментари от типа на “Кой съм аз, че да съдя?” по повод гейовете са в контраст с по-дистанцирания стил на неговите предшественици Йоан Павел и Бенедикт.

Неговите думи и публични изяви успяват да развълнуват много католици, но всеки, който се надява на бърза промяна на курса по тези деликатни теми, вероятно ще бъде разочарован, каза богословът от Бостънския колеж Ричард Гайлардец.

“Налице е критично множество католици, които искат промяна”, заяви Гайлардец, който е президент на Католическото богословско общество на Америка. “В съзнанието на много хора значителната промяна трябва да значи промяна по въпросите, които наричам “горещата тройка” - контрола върху раждаемостта, ръкополагането на жени и хомосексуалните бракове”, каза той.

“Този папа предприема доста значителна промяна, но тя няма непременно да се съсредоточи върху конкретни доктрини”, добави той.

Вместо това според Гайлардец и други Франциск се стреми към по-дълбока промяна в църквата, за да стане тя, както се изразява той, “полева болница”, служеща на нуждите на вярващите, а не да бъде вглъбена в себе си институция, която повече се интересува от собствените си правила и процедури. И в двата случая изглежда, че той ще се сблъска с религиозна версия на това, което политолози наричат “революция на нарастващите очаквания” - моментът, в който хората мислят, че техните далечни лидери ги слушат, и започват да засилват своите искания за промяна.

Предупреждението “За човешкия живот”

По-старите католици помнят как очакванията, че Ватикана ще одобри противозачатъчните, рязко се повишиха през 60-те години на 20 век, но се сгромолясаха през 1968 г., когато мнозина църковници бяха изненадани от енцикликата на папа Павел Шести “За човешкия живот”, която подкрепи традиционната забрана. Много вярващи спряха да ходят на църква, а свещеници напуснаха духовенството. Голям брой от тези, които останаха, започнаха просто да пренебрегват учението на Ватикана за секса.

Миналата седмица Франциск деликатно отби очакванията за бърза промяна, като каза в интервю, че не е “някакъв супермен или звезда”, а просто “нормален човек”.

“Не става въпрос за промяна на доктрината, а за задълбочаване, така че свещениците да вземат под внимание конкретните случаи и да видят какво може да се направи за хората”, добави той.

Международната реформаторска организация “Ние сме църквата” изразява тревога от това, че реформите са спъвани от “силна съпротива във властовата структура”. Тя също така поиска от Рим да реабилитира либералните свещеници и богослови, наказани през последните десетилетия.

Тези искания излизат на преден план сега, защото Франциск насърчава католиците открито да обсъждат чувствителни въпроси и дори разпореди безпрецедентна анкета, за да чуе техните мнения.

“Той всъщност възобновява дебати, които бяха спрени по време на предишните двама папи”, каза италианският богослов Масимо Фаджоли, специалист по историята на Втория Ватикански събор, поставил началото на реформи, които Франциск иска да съживи.

Голяма пропаст

Оповестени в Европа резултати от анкети показаха каква голяма пропаст съществува между учението на Църквата и живота на католиците.

“Изявленията на Църквата за предбрачните сексуални отношения, хомосексуализма, за хората, които се развеждат и женят повторно, и за контрола върху раждаемостта . . . буквално никога не се приемат или явно се отхвърлят в огромното мнозинство от ...

Свързани новини: