Представиха двустранно издание за първият биограф и уредник на музея на Левски

03/13/14 15:24
(http://www.hsnovini.com/)

Представиха двустранно издание за първият биограф и уредник на музея на Левски

Проф. Иван Стоянов представи двустранното издание в Регионалната библиотека

Кой е първият биограф на Васил Левски и кой е първият уредник на музея на Апостола в Карлово? Отговор дават авторите на уникалното двустранно издание, което бе представено днес в Регионална библиотека „Христо Смирненски” – Хасково.

Двете книги презентира проф. Иван Стоянов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, който заедно с Ружа Симеонова, директор на Научния архив към Българската академия на науките издават книгата ”Първият биограф на Апостола”. Втората част на изданието – „Първият уредник на музея на Апостола”, пък е дело на Дора Чаушева – директор на Националния музей „Васил Левски”. Изданието е посветено на 140 години от смъртта на Васил Левски и 80 години от възстановяването на родната му къща.

Първият биограф на Левски – Георги Яковлев Кирков от Плевен, и първият уредник на музея на Апостола – Никола Славчев, са двама просветители, неизвестни за голяма част от българските граждани. Двете имена се непознати дори и на немалко историци. Те посвещават много време и сили на Апостола и са сред пионерите, положили основите на трайния интерес на българите към личността на Апостола на Свободата.

Георги Яковлев Кирков (1848-1929) е чичо на Георги Кирков-Майстора (1967-1919), известният теоретик, идеолог, оратор и ръководител на социалистите в България. Освен че пише първата биография на Левски през 1882 г., той има основен принос за изграждането на Народната библиотека, на Държавната печатница и на Картографския отдел на Военното министерство.

Доц. Ружа Симеонова описва и неговия принос в редица други области на живота в следосвобожденска България, а според проф. Иван Стоянов, Кирков е от истинските строители на съвременна България, които не се стремят към властта, а са отдали живота си в служба на Отечеството. Плевенчанинът написва биографията на Левски цели две години преди Захари Стоянов, като прави точни оценки за личността и делото на Апостола, без излишно героизиране и фетишизиране.

Само три години след Освобождението, високообразованият Георги Яковлев Кирков, който не е участвал в освободителните борби на българския народ през втората половина на XIX в., пръв осмисля ролята на Дякона като основател на Вътрешната революционна организация (от 1869 до 1872 г.) и анализира делото и идеите му.

В началото на ХХ в. родолюбивият българин Никола Славчев (1880-1950) от Карлово предпочита да се отдаде на задълбочена краеведска и изследователска работа в родния си град вместо на спокойния живот на чиновник или на банков служител.

Славчев е ангажиран с уреждането на музейния статут на възстановената през 1933 г. родна къща на Левски. Осъществява широка научно-изследователска дейност, свързана с Апостола и с други карловски възрожденци.

Славчев издава четири свои книги: през 1938 г. за карловския просветител Брайко хаджи Генов; през 1940 г. за карловеца и съвременник на Левски Теофан Райнов; за църквата „Свети Николай” (1949) и сборник по спорната през 30-те години на миналия век тема за родното място на Христо Ботев (Карлово или Калофер). Автор е и на редица публикации в тогавашната преса – пише за Васил Левски, за неговия род и семейство.