Асиметричните войни на Путин

Не гласовете имат значение, беше казал някога Сталин, а броенето. На нелегитимния референдум, който ще се състои в Крим на 16 март, мъжете, размахващи автомати “Калашников” и скрили лицата си с плетени качулки, както и абсурдно формулираният

въпрос на бюлетината, може би ще изиграят роля. Както и сюрреалистичното твърдение на Владимир Путин, че елитните части, които нахлуха на полуострова, са просто местни доброволци, референдумът щеше да бъде смехотворен, ако не беше - както и нашествието на Путин - ужасно реален.

Основният резултат от това фалшиво допитване е сигурен: изфабрикувано решение за отделяне от Украйна. Въпросът, който стои пред Запада и пред властите в Киев, е как да отговорят. Отговорът се състои от две отделни части. Западът трябва да бъде непоколебим в отхвърлянето на това, което в действителност представлява превземане на суверенна украинска територия - в още по-голяма степен, отколкото досега. Но самите украинци трябва да проявят търпение.

Както може да се очаква от един капризен автократ, който е на власт от 14 години, следващият ход на Путин е непредсказуем. Той може да опита формално да приеме Крим в Русия; собственият му парламент разчиства пътя за това незаконно заграбване на територия. Той може да избере да изчака, като остави Крим да линее като сенчеста не-държава. И в двата случая, като нападна Украйна и призна мнимия референдум и “Гоблина” (както е известен злокобният лидер на местния преврат в Крим Сергей Аксьонов), той наруши международното право и подкопа световния ред след края на Студената война. САЩ започнаха да наказват Русия за нарушенията й чрез забрани за издаване на визи и замразяване на авоари. Отговорът трябва да бъде още по-категоричен като се разпростре върху цялата Путинова номенклатура и свързаните с Кремъл компании.

От своя страна временното правителство, което пое властта миналия месец, след като сваленият бивш украински президент избяга в Русия, има три възможности за Крим. И трите са неприемливи, но по различен начин.

Първата е да се бори с Русия за полуострова. Това би било катастрофа, дори новите власти да имаха силен мандат и да не изпитваха проблеми с установяването на контрол върху останалата част от страната и с предотвратяването на фалита й. Украйна би загубила войната с Русия на цената на много човешки животи; тя не би могла да разчита, че външни сили ще й се притекат на помощ. Украинските въоръжени сили, най-вече онези, които останаха обсадени и непрекъснато нащрек в своите бази в Крим, избегнаха конфликта. Те трябва да продължат героичната си сдържаност.

Втората възможност за украинците е да се вълнуват и да протестират колкото могат повече, за което очевидно имат основания. Но за да знаят до какво може да доведе този подход, би трябвало да погледнат отвъд Черно море. Двата сепаратистки региона на Грузия, Южна Осетия и Абхазия от години биват използвани от Кремъл за дестабилизиране на страната (докато през 2008 г. Русия не нападна Грузия, за да ги “защити”). Крехкото гражданско общество в Грузия беше отровено от тези проблеми; енергията, която трябваше да се използва за изграждане на функционираща държава, беше изцедена. Ако Крим стане средоточие на политиката на Украйна, заявката й за превръщане в независима демокрация ще бъде осакатена от национализъм и руско вмешателство. Това вероятно е изходът от кризата, който Путин се надява да предизвика.

Най-малко лошото решение за Киев е болезненото приемане на това, че засега Крим е загубен - фактически, макар и не юридически. Това означава да се проведат преговори за обсадените украински воини. За татарите, онеправданото кримско малцинство, което не иска да живее под руско управление (след масовата депортация от Сталин през 1944 г.), това означава да бъде осигурена възможно най-добрата защита, която Украйна и съюзниците й могат ...

Свързани новини: